Бе вече обяд, когато отиде в кафенето „Комън Граундс“. Ева току-що бе пристигнала и се прозяваше със сънлив поглед. Изненада се, като видя Клеър, и й подаде чаша чай.
— Мислех, че не бива да напускаш къщата — каза тя. — Майкъл и Шейн казаха…
— Трябва да говоря с Оливър — рече Клеър.
— Той е отзад — Ева посочи. — В офиса. Клеър? Нещо не е наред ли?
— Не — отвърна тя. — Мисля, че този път за разнообразие всичко ще бъде наред!
Вратата с надпис „Офис“ бе затворена. Тя почука, чу топлия глас на Оливър да казва „влез“ и влезе. Той седеше зад малко бюро в малка стая без прозорци, пред него имаше компютър, който работеше. Усмихна й се и се изправи да се ръкува с нея.
— Клеър — каза той. — Радвам се да видя, че си в безопасност. Чух за някакви неприятности.
Оливър бе облечен с шарена тениска с надпис „Благодарните мъртви“, дънки с избелели кръпки на коленете — не толкова, за да е модерен, а по-скоро защото дънките имаха дупки, прецени тя. Изглеждаше уморен и загрижен и изведнъж й хрумна, че с Майкъл си приличат по нещо. Но като изключим факта, че той е тук и през деня, значи не е призрак. Или пък може би е?
— Брандън е много нещастен — подхвана той. — Опасявам се, че ще последва отмъщение. Брандън обича да напада в гръб, не открито, така че бъди нащрек и за приятелите си. Това включва и Ева, разбира се. Помолих я да бъде извънредно бдителна.
Тя кимна, сърцето й бе заседнало в гърлото.
— Ами ако имам нещо за размяна?
Оливър седна и се облегна на стола си.
— Размяна срещу какво? С кого?
— Аз… нещо важно. Не искам да уточнявам повече.
— Опасявам се, че трябва да го направиш, ако искаш да съм ти посредник. Не мога да се пазаря, ако не знам какво предлагам.
Тя забеляза, че още държи чашата за чай и я остави в края на бюрото.
— Хм, предпочитам сама да свърша тая работа. Но не знам към кого да се обърна. Предполагам, че към някой, който заповядва на Брандън. Или към някой още по-високопоставен.
— При вампирите има йерархия — съгласи се Оливър. — Според вашия обществен ред Брандън е от висшата средна класа, но не е от върха. Има две фракции, трябва да знаеш. Брандън е част от… по-тъмната, така да се каже. Зависи от гледната точка. Разбира се, от човешка гледна точка никоя фракция не е снежнобяла. — Той сви рамене. — Мога да ти помогна, ако ми разкажеш. Повярвай, не бива да се опитваш да се свържеш с тях сама. А и не съм сигурен, че те ще го позволят.
Тя прехапа устни, като си мислеше за това, което Майкъл й бе казал за сделките в Морганвил. Не я биваше в тая работа. А и не знаеше правилата.
Оливър ги знаеше, иначе отдавна да е мъртъв. Освен това, бе шеф на Ева, а тя го харесваше. Пък и два пъти я спаси от ухапване от Брандън. Това не беше без значение.
— Добре — рече тя. — У мен е книгата.
Прошарените вежди на Оливър се изпънаха в права линия.
— Книгата?
— Знаеш за какво говоря. Книгата!
— Клеър — бавно започна той. — Надявам се, разбираш какво говориш. Защото тук не бива да грешиш и изобщо не бива да лъжеш. Ако блъфираш, ще убият и теб, и приятелите ти. Без пощада! И други са се опитвали да пробутват фалшификати или да се преструват, че е у тях, после бягат. Всички са мъртви. До един! Разбираш ли?
Тя пак преглътна с мъка. Устата й бе пресъхнала. Опита се да си спомни чувствата от миналата нощ, топлината и светлината, които я изпълваха, но денят бе студен, труден и страшен. И Шейн не бе тук.
— Да — отговори тя. — Разбирам. Но тя е у мен и не мисля, че е фалшификат. И искам да направя размяна.
Оливър не потрепна. Тя се опита да отмести поглед, но у него имаше нещо толкова сурово и изискващо, че я обзе истински страх.
— Добре — каза той. — Но не можеш да го направиш сама. Много си млада и уязвима. Ще се заема с това вместо теб, но ми трябват доказателства.
— Какви доказателства?
— Трябва да видя книгата. Снимай поне корицата и някоя вътрешна страница, за да докажеш, че е истинска.
— Мислех, че вампирите не могат да я прочетат.
— Не могат, поне така се твърди. Символът е важен. Подобно на символите за Защита, и той има свойства, които хората не разбират. В конкретния случай, това обърква чувствата на вампирите. Само хората могат да четат думите в книгата, но една снимка ще отстрани съмнението и вампирите ще могат да видят символа в действителност. Технологията е чудесно нещо! — той погледна часовника. — Този следобед имам среща, която не мога да отложа. Ще дойда у вас довечера, ако не възразяваш. Освен това, бих искал да поговоря с Шейн и Ева. И с другия ти приятел, онзи, който не е идвал тук — Майкъл беше, нали? Майкъл Глас.