Ева и Клеър изпищяха и побягнаха.
Дневната бе осеяна със счупени мебели, разпилени хартии и боричкащи се тела — Шейн удари някакъв мъж в черно сако, който изхвръкна през прозореца и падна в ръцете на ръмжащи вампири. Майкъл се биеше с други двама, които сам вдигна и изхвърли. Когато Ева и Клеър се втурнаха в стаята и едната пое на ляво, а другата надясно, полицаят, който ги преследваше, се натъкна на Майкъл и също бе изхвърлен.
— Влизат! — Ева изпищя, затръшна вратата на кухнята и я залости като постави стол под дръжката. Майкъл грабна най-близкия библиотечен шкаф, не този с Библията, забеляза Клеър, и го издърпа, за да закрие прозореца, после го подпря и с дивана.
— На горния етаж! — извика той. — Вървете!
Шейн грабна Клеър за ръка и хукна по стълбите, почти я влачеше и тя пропусна едно стъпало, спъна се, като повлече и него, точно навреме обаче, защото бухалката, която бе насочена към главата му, не улучи, а се удари в стената и се чу трясък от дърво. Някой се криеше най-горе на стълбите. Бе висока жена. Шейн грабна бейзболната бухалка и я заплаши с нея, като я прогони по коридора. Клеър позна Лилиан, едно от момичетата в общежитието.
— Недей! — извика Лилиан и вдигна ръце да се защити, а Шейн свали бухалката.
— По дяволите — изплю се той с отвращение. — Не мога да ударя момиче. Ето, Клеър. Ти я удари.
Хвърли й бухалката. Клеър я хвана и тромаво зае позиция за батиране, като съжали, че не бе полагала особено старание в часовете по физическо. Лилиан пак изпищя и се втурна през отворената врата в стаята на Ева. Ева, която идваше по стълбите, също изпищя, но по различна причина.
— Ей! Това е моята стая, кучко! — И тя връхлетя в стаята, сграбчи Лилиан за косата, завъртя я, изхвърли я в коридора, после я изтика към стълбите. — Майкъл! Тази трябва да изхвърчи навън!
И отново я бутна. Лилиан, залитайки, слезе по стълбите, пак изпищя, после скоростно напусна къщата с ускорителния тласък от Майкъл.
— Проверете стаите — задъхано нареди Шейн. — Щом една се е промъкнала, сигурно има и още. Не рискувайте. Викайте за помощ!
Клеър кимна и забърза към стаята си. Там бе тихо, слава богу, прозорците бяха невредими, не се виждаше никой скрит в гардероба или под леглото. Същото важеше и за банята, макар че се поизплаши от завесата на душа. Чу трясък от другата стая. Шейн бе открил някого. Тя изтича в коридора да му се притече на помощ, после се поколеба като видя, че вратата на Ева е открехната. Преди малко тя я бе затворила.
Отвори я бавно, много тихо и се огледа зад вратата… До стената видя Ева и Миранда, която бе опряла нож в гърлото й. Клеър първо забеляза синините и белезите от ухапване по врата, после видя бледите сини очи, когато момичето обърна глава към нея.
— Недей! — каза Миранда. — Трябва да го направя. Чарлс така казва. За да спра виденията. Искам да спрат, Клеър. Разбираш, нали?
— Пусни я, Миранда. Моля те. — Клеър с мъка преглътна и влезе в стаята. От хола се чуваше борбата. Шейн и Майкъл бяха заети. — Ти не искаш да нараниш Ева, тя ти е приятелка.
— Много ми се насъбра — рече Миранда. — Толкова хора умират, а аз нищо не мога да направя. Чарлс каза, че това ще помогне да се отърва от виденията. Трябва само да…
— Какво? Да убиеш Ева? Стига, ти не искаш… не искаш да… — Изплашена погледна към Ева за помощ. Едно бе сигурно — бледият вид на Ева не се дължеше на грима.
— Да — каза тихо Ева. — Аз съм ти приятелка, Мира. Знаеш го.
Миранда толкова силно тръсна глава, че тъмната й коса се развя. Ножът потрепна до гърлото на Ева и тя силно стисна очи, прошепна нещо, което прозвуча като „Чарлс“, и когато отново отвори очи, изглеждаше различно. Не бе изплашена, бе съсредоточена.
Ще направи нещо. Трябва да…
Клеър нямаше време да довърши мисълта си, просто се задейства, когато Ева замахна и удари Миранда по лакътя. В момента, в който ножът се отдалечи от гърлото на Ева, Клеър сграбчи кичур от косата на Миранда и дръпна силно, като я повлече назад. Миранда изпищя и яростно замахна към тях. Вдигнатата ръка на Ева бе порязана и потече кръв, а Клеър се дръпна назад, ахна изненадана, но продължаваше да държи косата на Миранда, като се опитваше да стои далеч от ножа.
Миранда замахна с ножа и отряза кичура коса само на сантиметри от кокалчетата на пръстите на Клеър.
О, не…
Миранда се спусна към нея с вдигнат нож, а Клеър се блъсна в черното нощно шкафче, падна на черната атлазена завивка и видя насочения към нея нож.