— Помогни ми — каза тя на Ева и имаше предвид с всичко, с което може.
Ева й се усмихна леко и стисна пръстите й:
— Да, разбира се.
Тримата успяха да залостят предната врата доста здраво, като сложиха библиотечния шкаф и го подсилиха с още два, поставени под ъгъл. Спогледаха се — изпотени, задъхани и изплашени.
Стана тихо. Неестествено тихо.
— Е? — Ева погледна зад ъгъла. — Не виждам нищо.
— Можеш ли да отидеш в тайния килер до кухнята? — попита Клеър. — Не чувам никого…
— Твърде рисковано е — каза Шейн. Той грабна телефона от струпаната в безпорядък купчина и започна да набира, после го пусна. — Прерязали са кабела.
Ева извади мобилния си телефон от калъфа на колана. Шейн го грабна, провери сигнала и вдигна ръка победоносно.
— Хайде — промърмори той, като крачеше и напрегнато слушаше. — Вдигни, вдигни, вдигни…
Спря внезапно.
— Татко? — О, по дяволите, телефонният секретар. — Татко, слушай, ако получиш това съобщение, Шейн е. Аз съм в къщата на Майкъл Глас в Морганвил и ми трябва операция страх и ужас, човече, ела веднага. Знаеш защо.
Затвори телефона и го хвърли на Ева.
— На горния етаж, и двете! Влезте в тайната стая. Майкъл? Тук ли си?
Клеър потръпна от внезапен хладен полъх.
— Тук е.
— Наглеждай ги — каза Шейн. — Аз… имам план. — Каза го така, сякаш и за него бе изненада. — Момичета. На горния етаж. Веднага!
— Но…
— Марш! — от Майкъл се бе научил да крещи заповеди и това вършеше работа, защото Клеър вече вървеше към стълбите без желание. Студеният полъх остана наоколо и тя видя и Ева да потръпва.
На горния етаж също бе тихо, освен тропането на Миранда по вратата, което се чуваше отдалеч.
— Това не ми харесва — отбеляза Клеър. — Оливър знае, че Майкъл нищо не може да направи след разсъмване, нали?
— Не знам — каза Ева и прехапа долната си устна. По-голямата част от грима и или се бе изтрил, или измил от потта, дори и устните й имаха нормален естествен цвят, май за пръв път, откакто Клеър я познаваше. — Права си. Откачено е. Защо точно сега да се откажат?
— Не са — чу се глас, който Клеър разпозна, преди да види лицето. Вратата на спалнята на Майкъл се отвори и от там се усмихна Моника Морел. Джина и Дженифър стояха зад нея.
Всички държаха ножове и това бе много по-страшно от Миранда, колкото и луда да бе тя.
Ева застана между Клеър и Моника и започна да я кара да отстъпва по коридора.
— Влез в стаята си — каза Ева. — Заключи вратата.
— Няма да ти свърши работа — каза Моника, като се надигна, за да погледне зад Ева. — Знаеш ли защо? Знаеш ли?
На Клеър не й се наложи да пита. Чу вратата зад нея да се отваря, завъртя се и видя мъж в полицейска униформа, който пристъпи в коридора с изваден пистолет.
— Запознай се с брат ми Ричард — изкикоти се тя. — Нали е сладур?
Може и да е, но Клеър виждаше само пистолета, който бе голям, лъскав и черен. Досега не бяха насочвали пистолет към нея, а това я плашеше много повече от ножовете.
— Млъквай, Моника — каза той и кимна към другия край на коридора. — Дами. Надолу, моля. Не искаме да се пролива кръв. — Звучеше по-скоро раздразнен, сякаш масовото нахлуване в нечия къща само бе забавило сутрешното му кафе.
Клеър отстъпи, докосна Ева и прошепна:
— Какво да правим? — тя питаше и Майкъл, колкото и безполезно да бе това.
— Предполагам трябва да слезем долу — рече Ева. Звучеше пораженчески.
Хладният полъх се усети по-силно.
— Това май е „не“? — повя топъл въздух. — Това „да“ ли е? — още топъл полъх. — Шегуваш се, Майкъл. Да останем тук? Хубаво, но вече си призрак, — а те двете как щяха да се бият с три момичета с ножове и полицай с пистолет?
Ева припадна. Направи го толкова убедително и така добре, че Клеър не бе напълно сигурна, че припадъкът не е истински. Моника, Джина и Дженифър я погледнаха, намръщиха се, а Клеър се наведе и започна да й вее в лицето.
— Поряза се — каза тя. — Изгубила е много кръв.
Надяваше се това да е преувеличено, но не бе сигурна, защото черната хавлия бе паднала от ръката на Ева и изглеждаше подгизнала.
— Остави я — каза братът на Моника. — И без това ни трябваш ти.
— Но тя кърви! Трябва й…
— Тръгвай. — Той я блъсна и тя едва не се набоде на ножа, който Джина държеше. — За бога, Моника, изчезвай! Мисля, че мога да се справя с едно момиче.