Ричард спря и въздъхна.
— Добре. Моника, хайде тръгвай.
— Не искам — заинати се тя. — Оливър ми каза, че са мои.
— Оливър го няма, а аз съм тук и ти казвам, че трябва да вървим. Веднага. — Когато тя не помръдна, той се обърна. — Веднага. Върви, ако не искаш да се пържиш.
Тя подигравателно изпрати въздушна целувка на Клеър и Шейн.
— Даа. Приятно барбекю!
Моника последва брат си по стълбите. Джина тръгна след нея, само Дженифър остана и имаше странно безпомощен вид дори с нож в ръка. Наведе се и го остави на пода, повдигна ръце и каза:
— Моника подпали пожар. Трябва да се измъкнете, докато е време, и бягайте, колкото сили имате. Вероятно няма да ви помогне, но… съжалявам.
След което си отиде. Шейн гледа вцепенен след тях за миг, после коленичи до Ева.
— Хей. Добре ли си?
— Подремвам си — рече Ева. — Помислих, че ако остана на пода, за вас ще е по-лесно. — Но беше изплашена. — Помогни ми да стана.
Шейн и Клеър я хванаха от двете страни и я изправиха. Тя замаяно се олюля.
— Правилно ли разбрах? Ти всъщност предаде книгата.
— Можеш ли да си представиш, направих го! И затова останахте живи! Мрази ме, ако искаш!
Щеше да каже и още нещо, но спря, намръщи се и кимна към коридора.
Тънка струйка дим се виеше изпод вратата на спалнята на Клеър.
— О, боже! — възкликна тя и хукна към стаята. Дръжката бе гореща. Тя веднага я пусна и се отдръпна. — Трябва да се махнем от тук.
— Вярваш ли, че ще ни оставят да се измъкнем? — попита Шейн. — Няма начин да оставя тази къща да изгори. Ами Майкъл? Той не може да я напусне.
Дори не се бе сетила за това. Бе потресена. Майкъл е в капан. Ще умре ли, ако къщата изгори? Възможно ли е?
— Пожарни! — извика тя. — Навън има пожарни коли…
— Да, за да пазят от пожар всичко наоколо — каза Ева. — Бъди сигурна. Това е удобното решение за тях. Стъклената къща лумва в пламъци заедно с проблемните й обитатели. Никой няма да ни се притече на помощ.
— Тогава ние ще трябва да си помогнем — каза Шейн. — Хей, Майкъл! Тук ли си?
— Тук е — каза Ева. — Студено ми е.
— Можеш ли да направиш нещо?
Ева изглеждаше объркана.
— Да? Не? О, може би. Казва, може би.
— „Може би“ не ни устройва. — Шейн отвори вратата към стаята на Ева и грабна черното одеяло от леглото. — Одеяла, кърпи, каквото и да е, вкарайте ги в банята и ги намокрете обилно. А, и освободете Миранда. После можем да я мразим.
Клеър изрита стола изпод дръжката на вратата. Тя се отвори и Миранда се показа задавена от кашлица. Само ги погледна и хукна към стълбите.
— Дрехите ми! — извика Ева и грабна много закачалки с дрехи, после хукна към стаята на Майкъл и ги струпа на куп.
— Не се разсейвай, Ева! — извика Шейн. Бе пуснал водата да тече във ваната и след секунди се върна, като влачеше подгизналия вързоп. — Дръпни се.
Отвори с ритник вратата и Клеър видя пламъците да поглъщат завесите и да се издигат към тавана. Леглото й също бе в пламъци. Изглежда точно там Моника бе подпалила пожара.
— Внимавай! — извика тя и се поколеба, докато наблюдаваше как Шейн смъкна завесите, метна мокрото одеяло върху леглото й и започна да гаси пламъците.
— Не стой там! — каза той. — Одеяла, кърпи, вода! Давай!
Тя хукна.
16
Цялата къща вонеше на дим и изгорени дюшеци, но като цяло можеше и да е по-лошо. В стаята на Клеър бе пълен хаос, а леглото и завесите бяха напълно съсипани. Виждаха се изгорели части от пода и поражения от дима по тавана.
Тишина.
Шейн хвърли още вода върху дюшека, който вече бе съвсем подгизнал, и се свлече на пода до стената при Ева и Клеър.
— Сигурно се чудят защо вече не пищим в пламъците — подхвърли Ева. — Искам да кажа, логично е.
— Иди да погледнеш.
— Ти иди. Прекарах тежка нощ.
Клеър въздъхна, стана и отиде до здравия прозорец в другия край на стаята. Не видя нищо. Очевидно нямаше вампири, защото слънцето ярко грееше, но нямаше и подлизурковци — човеци.
— Може би са отпред — предположи тя.
В тишината съвсем ясно чу звънеца на входната врата.
— Стига бе — възкликна Шейн. — Да не сте поръчали пица? Браво! Умирам от глад.
— Ти си откачил — озъби се Ева.
— Да, защото съм гладен.