— Във вампир — каза Ева.
— Да.
— Да! Винаги съм искала да разбера защо това не действа. Искам да кажа, вампирите хапят, но…
Амели не каза нищо. Изглежда, размишляваше или си спомняше нещо, но настъпи дълго и неловко мълчание, преди да каже:
— Деца, имате ли представа що е геометрична прогресия?
Клеър вдигна ръка.
— Колко вампири са нужни, за да превърнат хората по целия свят във вампири, ако е толкова просто? — Амели се усмихна, а Клеър понечи да каже нещо. — Скъпа, не очаквам да отговориш, макар че ако искаш да го пресметнеш по математически път и някой ден ми покажеш резултата, ще съм любопитна да видя. Истината е, че почти успяхме, когато бях по-млада и хората бяха по-малко на брой. Тогава се постигна споразумение, каквото напоследък съществува и между вас, човеците, че може би да опазим дивеча е разумна идея. Така ликвидирахме знанието как се създават вампири като просто отказахме да го предаваме. С течение на времето всички изгубиха това познание, освен старейшините, а сега го има само на две места.
— Тук ли? — запита Клеър.
— Тук — отговори Амели и докосна слепоочието си. — И там.
Тя посочи Шейн.
— Какво? — изтърсиха Клеър и Ева, а Клеър си помисли: О, боже, аз го целунах, а той бил вампир. Шейн също изглеждаше странно. Не точно объркан, а по-скоро гузен.
— Да — промълви той и пъхна ръка в джоба на джинсите си. Извади малка книжка. На корицата пишеше: „Сонети на Шекспир“, както Клеър успя да прочете от мястото си. — Само за това се сетих.
Той наклони книгата и страниците се изплъзнаха, откъснати от корицата. Отрязани майсторски от двете страни на подвързията.
— Много хитро — каза Амели. — Ти им даде корицата, пълна с думи, които не искат, и запази важната част за себе си. Ами ако ти кажа, че търсят корицата, а не съдържанието?
Шейн изглеждаше поразен.
— Трябваше да поема риска.
— Мъдър ход — отбеляза тя. — Всъщност аз ви казах, че Оливър е недоволен, и причината е, че допусна това… — тя кимна към страниците — да се изплъзне между пръстите му. Затова ми се наложи да дойда при теб за услуга.
Очите му светнаха и той каза:
— Услуга? Нещо като сделка?
— Да, Шейн. Ще сключа сделка за това, което държиш в ръката си, и те уверявам, че е единствената важна сделка, тъй като аз съм единственият важен вампир. Ще взема книгата и ще унищожа последния писмен документ как се създават вампири, което ще ми осигури продължително оцеляване, тъй като враговете ми няма да посмеят да се надигнат срещу мен. — Тя се облегна на възглавничките, като внимателно го наблюдаваше. — В замяна на това ти и всички в тази къща ще получите моята Защита за колкото дълго време решите да се възползвате. Това ще анулира всякакви други по-незначителни договори, които сте сключили, като например споразумението ти с Оливър чрез Брандън.
— Оливър е шеф на Брандън? — запита Клеър.
— Шеф? — Амели се замисли и кимна. — Да. Точно така. Нито аз командвам Оливър, нито той — мен. Докато не разкрие тайните ми, той не може да ме измести от властта в Морганвил и не може да създаде свои последователи, които да победят моите. Ние сме с равни сили.
Шейн погледна книгата в ръката си.
— И това ще промени нещата.
— Да — каза тя тихо. — Накрая тази книга щеше да унищожи всички. И вампирите, и хората. Задължена съм ви и ще се отплатя, доколкото ми позволят обстоятелствата.
Шейн потъна в мъчително колебание, после погледна Ева. Тя кимна. И Клеър кимна, когато той потърси одобрението й, и после вдигна книгата.
— Майкъл? — каза той. — Да или не? — След един дълъг миг, въздъхна. — Предполагам, че това е „да“. Е, всичко, което ще вбеси Оливър, е добро дело, затова… — Той я подаде на Амели.
Тя не се пресегна да я вземе.
— Разбирате, че щом приключим, връщане няма — каза с непоколебим и студен поглед. — Вашата Стъклена къща ще остане, но вие сте неразделно свързани. Никой вече не може да напусне Морганвил. Няма да рискувам да загубя власт над знанията ви.
— Да, но пък, ако заминем сега, ще ни изпекат, нали? — Шейн продължаваше да държи книгата. — Вземи я. Оливър бе прав за едно — за нас тя означава само смърт.
— Напротив — каза Амели и бледите й бели пръсти я поеха от него. — Всъщност, тя е вашето спасение.
Изправи се, огледа стаята и въздъхна.