Рокери. Клеър едва не се задави с чилито.
Възрастният мъж кимна.
— Синко — рече той, като погледна към Шейн. — Получих съобщението. Кавалерията е тук. — Влезе направо, прекрачи прага и въобще не обърна внимание на Майкъл, сякаш го няма там. — Крайно време бе и ти да се задействаш. Чакам обаждането ти от шест проклети месеца. Какво те забави? Толкова дълго ли ти отне да намериш главния кръвопиец?
Всички го последваха в дневната. Майкъл се обърна и погледна Шейн, който се бе изчервил и не поглеждаше никого в очите.
— Нещата се промениха, татко — измърмори той.
— Нищо не се е променило — отвърна бащата на Шейн и се обърна към тях с ръце на кръста. — Дойдохме да сритаме задници и да очистим няколко вампири, както отдавна бяхме замислили. Време е да отмъстим за Алиса и Моли. Това няма да се промени.
— Татко, сега нещата са различни, не можем…
Бащата на Шейн го сграбчи за косата, бърз като змия. По ръката му имаше татуировки, грозни тъмносини мацаници. Дръпна назад главата на Шейн.
— Не можем? Не можем? Ще изпепелим този град, момче, точно както се споразумяхме. И ти няма да се отметнеш от това решение.
— Хей — рязко каза Майкъл и протегна ръка към бащата на Шейн.
Когато го докосна, нещо се случи, нещо като електрически удар, който просветна в стаята със синьо-бяла светлина и от който космите по ръцете на Клеър настръхнаха. Майкъл отхвръкна назад и се удари в стената, твърде зашеметен да предприеме каквото и да било.
— Не! — извика Шейн и се опита да се отскубне. Не успя. — Татко, не!
Бащата на Шейн кимна на едно от приятелчетата си рокери.
— Да, той е от тях. Погрижете се!
Рокерът кимна в отговор, извади нож от колана си и се приближи към Майкъл.
— НЕ! — този път Шейн изкрещя с цяло гърло.
Клеър пристъпи нерешително и спря, когато широко отворените очи на Майкъл се вторачиха в нея. Ева пищеше, Шейн също.
Това е видяла Миранда, помисли си тя. Майкъл стоеше на килима, на мястото, което Миранда бе посочила, когато каза: „И той умря, точно… там…“ Явно не се отнасяше за първия път, когато е умрял. Ставаше дума за сега.
— Приятели, не се месете! — нареди рязко Майкъл, когато Ева се опита да се хвърли към него и да застане между него и рокера. Той отстъпваше, но сега изглеждаше уплашен. Не се страхуваше от вампирите и пазачите им, но този път…
Рокерът се движеше изумително бързо, само вампирите бяха по-бързи; тя дори не видя какво точно се случи, само чу трясъка, когато Майкъл падна на пода. Рокерът падна с него, като го държеше притиснат към пода с огромната си ръка, а с другата вдигна ножа.
— Татко, не! Ще направя, каквото поискаш.
— Млъкни — изръмжа бащата на Шейн и го метна към дивана. Той се просна там, а Клеър изтича при него и го прегърна. — Ще направиш, и още как! Вие тримата ще ми кажете кой е най-добрият начин да се добера до други вампири. Защото вече сме ние срещу тях, не го забравяйте!
— Тримата? — едва промълви Ева. Огромните й очи се бяха вторачили в Майкъл, рокера и ножа.
— Тримата — каза бащата на Шейн и кимна на рокера.
Всички изпищяха, когато ножът се спусна.