Видях се тази сутрин с Дюард, но той казва, че не знае дали Бърни е в града. По-късно ще се обадя по телефона.
И двете съобщения бяха подписани с името Джек.
Нед Бомонт се изми, облече си чисто бельо от куфарите й тъкмо палеше пура, когато пиколото му донесе половинметровата бутилка уиски. Плати на пиколото, взе водна чаша от умивалнята и придърпа едно кресло до прозореца на спалнята. Седна там и докато пушеше, пиеше и гледаше надолу към другата страна на улицата, телефонът иззвъня.
— Ало — произнесе той в слушалката. — Да, Джек… Току-що… Къде?… Разбира се, идвам.
Отпи пак от уискито, сложи си шапката, която не му прилягаше, взе палтото, преметнато през облегалката на един стол, навлече го, потупа един от джобовете му, угаси осветлението и излезе.
Беше девет часът и десет минути.
2
През двукрилата остъклена врата, отваряща се в двете посоки под осветена с електричество табела „Том и Джери“, разпростряла се по цялата височина на фасадата на една сграда, от която се виждаше Бродуей, Нед Бомонт мина в тесен коридор. Еднокрила въртяща се врата в лявата стена на коридора го изведе в малък ресторант.
Някакъв човек на една маса в ъгъла се изправи и му даде знак с показалец. Човекът беше среден на ръст, млад и елегантен, с гладко, мургаво, доста красиво лице.
Нед Бомонт се приближи до него.
— Здравей, Джек — каза той, когато се ръкуваха.
— Те са горе, момичето и ония, Брук — осведоми го Джек. — Най-добре е да седнеш тук с гръб към стълбата. Аз ще ги видя, ако те излязат или той влезе, а в навалицата теб никой няма да те забележи.
Нед Бомонт седна на масата на Джек.
— Него ли чакат?
Джек повдигна рамене.
— Не знам, но нещо се бавят. Искаш ли да хапнеш? Тук няма да получиш нищо за пиене.
— А на мен ми се пие — каза Нед Бомонт. — Не може ли да се намери горе място, където да не ни видят?
— Заведението не е твърде голямо — възрази Джек.
— Горе има две-три сепарета, там можем да се скрием от тях, но ако той дойде, вероятно ще ни забележи.
— Да рискуваме. Жаден съм, а бих могъл да му поговоря и тук, ако се яви.
Джек погледна Нед Бомонт с любопитство, после извърна очи и рече:
— Е, ти си шефът. Ще проверя дали някое от сепаретата е свободно. — Той се поколеба, повдигна пак рамене и стана от масата.
Нед Бомонт се изви на стола си и проследи елегантния млад мъж, който тръгна към стъпалата и се заизкачва по тях. Продължаваше да гледа подножието на стълбите, когато младият заслиза обратно. Джек му даде знак на второто стъпало. Когато Нед Бомонт отиде при него, той каза:
— Най-хубавото сепаре е свободно, а момичето е обърнато гърбом, така че мимоходом можех да хвърлиш един поглед на двамата Брук.
Качиха се на горния етаж. Сепаретата — маси и пейки, разположени между дървени прегради, високи до гърдите — се намираха от дясната страна на горната стълбищна площадка. Трябваше да се обръщат и да гледат през една широка арка и покрай бара, за да виждат столовата на втория етаж.
Очите на Нед Бомонт се впиха в гърба на Лий Уилшир в сивобежова рокля без ръкави и кафява шапка. Кафявото й кожено палто висеше от облегалката на стола й. Той погледна нейните сътрапезници. От лявата й страна стоеше блед мъж с орлов нос и заострена брадичка, хищник на около четиридесет години. Отсреща й седеше пълно червенокосо момиче с раздалечени очи. То се смееше.
Нед Бомонт вървеше по петите на Джек към сепарета им. Разположиха се на масата един срещу друг. Нед Бомонт седна гърбом към столовата, близо до края на пейката си, за да се крие по-добре зад дървеното крило на преградата. Свали шапката си, но остана по палто.
Дойде келнер.
— Ръжено уиски — поръча Нед Бомонт.
— Рики3 — поиска Джек.
Джек отвори пакет цигари, извади една и като се вторачи в нея каза:
— Ти командваш, а аз работя за теб, но не биваше да му се изпречваме точно на това място, щом си има приятели тук.
— Има ли?
Джек пъхна цигарата в ъгълчето на устата си така, че се движеше като диригентска палка в такт с думите му:
— Щом го чакат именно тук, значи това е едно от неговите постоянни свърталища.
Келнерът дойде с напитките. Нед Бомонт веднага пресуши чашата си и се оплака:
— Каква гнусотия!
— Да, така е — съгласи се Джек и сръбна от своята чаша. Запали крайчеца на цигарата си и пак сръбна.
— Слушай — каза Нед Бомонт, — ще го пресрещна веднага, щом се зададе.
— Добре. — Красивото мургаво лице на Джек беше непроницаемо. — А аз какво да правя?
— Остави на мен — каза Нед Бомонт и повика келнера.
Поръча си двойно шотландско уиски, а Джек — още едно рики. Нед Бомонт изпразни чашата си още щом я донесоха. Джек остави да приберат първата му чаша, изпита само до половина, и сръбна от втората. След това Нед Бомонт си поръча второ и трето двойно уиски, а Джек не успя да допие нито една от чашите си.
3
Рики — напитка, която се прави, като се изстиска сокът на пресен лимон във винен спирт и газирана вода. Б. пр.