Хари Слос и един друг човек тъкмо пресичаха фоайето, идвайки от към гардеробната. Те се спряха и казаха едновременно: „Здравей, Нед“. Слос добави:
— Чувам, че днес си спечелил от Пеги О’Тул.
— Да.
— Много ли?
— Три хиляди и двеста.
Слос прокара език по долната си устна.
— Чудесно. Значи си навит да поиграем тази вечер.
— По-късно може би. Тук ли е Пол?
— Не знам. Ние току-що влизаме. Не се бави много; обещах на жената да се прибера рано.
— Добре — отговори Нед Бомонт и влезе в гардеробната. — Тук ли е Пол? — запита той гардеробиера.
— Да, дойде преди десетина минути.
Нед Бомонт погледна ръчния си часовник. Беше десет и половина. Качи се в първата стая на втория етаж, Когато влезе, Медвиг във вечерно облекло седеше до масата с протегната към телефона ръка.
Медвиг отдръпна ръката си и попита:
— Как си, Нед? — Едрото му красиво лице беше румено и спокойно.
Затваряйки вратата подире си, Нед отговори:
— И по-зле съм бивал. — Седна на един стол недалеч от Медвиг. — Как мина вечерята у Хенри?
Кожата в ъгълчетата на очите на Медвиг се сбръчка.
— И по-зле е бивало — каза той.
Нед Бомонт подрязваше края на една светла пура с точици. Ръцете му трепереха, ала гласът му беше твърд, когато запита:
— Присъства ли Тейлър? — И погледна Медвиг, без да вдига глава.
— На вечерята го нямаше. Защо?
Нед Бомонт изпъна кръстосаните си крака, облегна се на стола си, описа небрежно дъга с ръката, която държеше пурата, и каза:
— Умрял е в една канавка на улицата.
— Така ли? — каза Медвиг невъзмутимо.
Нед Бомонт се наклони напред. Мускулите на мършавото му лице се изопнаха. Обвивката на пурата се скъса между пръстите му с тих пукащ звук. Той попита раздразнено:
— Разбра ли какво казах?
Медвиг кимна бавно.
— Е?
— Какво „е“?
— Той е убит.
— Добре, де — каза Медвиг. — Да не искаш заради това да получа истеричен припадък?
Нед Бомонт се изправи на стола си и запита:
— Да се обадя ли в полицията?
Медвиг леко повдигна вежди:
— А тя не знае ли?
Нед Бомонт гледаше втренчено русокосия.
— Когато го видях, наоколо нямаше никой — обясни той. — Исках да поговоря с теб, преди да предприема нещо. Трябва ли да кажа, че съм го намерил?
Веждите на Медвиг се отпуснаха.
— Защо не? — попита той равнодушно.
Нед Бомонт стана, направи две крачки към телефона, спря се и се обърна отново към русокосия. Произнесе бавно и натъртено:
— Шапката му не беше там.
— Сега тя няма да му трябва. — След това Медвиг се навъси и добави: — Ти си кръгъл глупак, Нед.
— Да, единият от нас е глупак — каза Нед Бомонт и се приближи до телефона.
5
Снощи малко след 10 часа на Китайска улица, близо до ъгъла с авеню „Памела“, е бил намерен мъртъв Тейлър Хенри, 26-годишен, син на сенатора Ралф Банкрофт Хенри. Смята се, че той е станал жертва на нападение с цел да бъде обран.
Следователят Уилям Дж. Хупс заяви, че смъртта на младия Хенри се дължи на счупване на черепа и мозъчно сътресение, причинено от удряне на тила о ръба на бордюра, след като е бил повален от удар в челото, нанесен с топуз или друг тъп предмет.
Изглежда, че трупът е бил открит най-напред от Нед Бомонт, живущ на авеню „Рендъл“ 914, който отишъл в клуб „Дървена къщурка“, през две пресечки, за да телефонира на полицията; но преди да успее да се свърже с полицейското управление, полицаят Майкъл Смит намерил трупа и съобщил за това.
Полицейският началник Фредерик М. Рейни незабавно е наредил да се задържат всички подозрителни лица в града. Той заяви, че ще направи всичко възможно да залови веднага убиеца или убийците.
Членове на семейството на Тейлър Хенри твърдят, че той излязъл от дома си на Чарлз Стрийт към девет часа и половина, за да…
Нед Бомонт остави вестника настрана, изгълта останалото в чашата си кафе, сложи чашата и чинийката на масичката до леглото си и се облегна на възглавниците. Лицето му беше уморено и бледо. Той придърпа завивките до шията си, сключи ръце зад главата си и се загледа недоволно в офорта, окачен между прозорците на спалнята му.
Половин час лежа така, само клепачите му се движеха. После взе вестника и прегледа наново съобщението. Докато го четеше, недоволството се разля от очите по цялото му лице. Сложи пак вестника настрана, измъкна се от леглото бавно, уморено, загърна мършавото си тяло, облечено в бяла пижама, в кимоно с малки фигурки в кафяво и черно, пъхна краката си в кафяви чехли и като покашляше слабо, влезе във всекидневната.