Тим погледна мъртвеца на канапето, после — Джеф и Нед Бомонт. Кръглите му очи бяха сериозни. Той заговори бавно на Нед Бомонт.
— Това ще злепостави заведението. Не може ли да го изнесем на улицата, там да го намерят?
Нед Бомонт поклати глава.
— Опразни заведението си, преди да са дошли полицаите, и всичко ще бъде наред. Аз ще ти помогна с каквото мога.
Виждайки, че Тим се колебае, Джеф се обади:
— Слушай, Тим, ти ме познаваш. Добре разбираш, че…
Тим каза не особено любезно:
— За бога, млъкни.
Нед Бомонт се усмихна:
— Никой не те познава, Джеф, от момента, когато Шед умря.
— А, така ли? — Маймуноподобният се намести по-удобно на стола си и лицето му се оживи. — Е, добре. Предайте ме. След като вече зная с какви негодници си имам работа, предпочитам да падна, отколкото да ви искам каквото и да било.
Без да обръща внимание на Джеф, Тим попита:
— Този ли е единственият изход от положението?
Нед Бомонт кимна утвърдително.
— Няма що, ще се измъкнем някакси — каза Тим и хвана дръжката на вратата.
— Ще провериш ли дали Джеф носи пистолет у себе си? — помоли Нед Бомонт.
Тим поклати глава.
— Това стана тук, но аз нямам нищо общо с тая работа, а и не искам да имам — каза той и излезе.
Излегнат удобно на стола, сложил спокойно ръце на ръба на масата пред себе си, Джеф говори на Нед Бомонт непрекъснато до идването на полицията. Бъбреше весело, обсипвайки Нед Бомонт с какви ли не цинични, нецензурни или просто обидни епитети, обвинявайки го в дълъг разнороден списък от пороци.
Нед Бомонт слушаше с вежлив интерес.
Първият полицай, който влезе, беше кокалест беловлас човек с лейтенантска униформа. След него вървяха шестима полицейски детективи.
Нед Бомонт каза:
— Здравей, Брет. Мисля, че той има пистолет у себе си.
— Но какво става тук? — запита Брет, гледайки трупа на канапето. В това време двама от детективите се промъкнаха зад гърба на Джеф Гарднър и го уловиха.
Нед Бомонт разправи на Брет какво се бе случило.
Разказът му беше точен, но оставяше впечатлението, че О’Рори е бил убит при спречкването, а не след обезоръжаването му.
Докато Нед Бомонт говореше, влезе лекар, обърна трупа на Шед О’Рори на канапето, огледа го бегло и се изправи. Лейтенантът погледна доктора. Докторът каза: „Свършил е“ и излезе от малката претъпкана стаичка.
Джеф ругаеше добродушно двамата детективи, които го държаха. В отговор на всяка негова ругатня един от детективите го удряше с юмрук в лицето. Изкуствените му челюсти бяха избити. От устата му течеше кръв.
Нед Бомонт предаде на Брет пистолета на умрелия и стана.
— Веднага ли искаш да дойда в полицейското управление? Или предпочиташ утре?
— По-добре ела веднага — отговори Брет.
4
Отдавна беше минало полунощ, когато Нед Бомонт излезе от полицейското управление. Той пожела „лека нощ“ на двамата репортери, които си бяха тръгнали е него, качи се на такси и каза адреса на Пол Медвиг.
В приземния етаж на Медвиговата къща още светеше и когато Нед Бомонт изкачи парадната стълба, отвори му мисис Медвиг. Тя беше с черна рокля и шал на раменете.
— Здравей, майко — каза той. — Какво правиш толкова късно?
— Помислих, че е Пол — рече тя, но не изглеждаше разочарована.
— А нима Пол не си е вкъщи? Исках да се видя е него. — Той я гледаше пронизително. — Какво има?
Старата жена се отдръпна, отваряйки широко вратата.
— Влез, Нед.
Той влезе.
Тя затвори вратата и каза:
— Опал направи опит за самоубийство.
Той сведе очи и измънка:
— Какво? Това пък какво значи?
— Прерязала си китката, преди медицинската сестра да успее да я спре. Но не е загубила много кръв и ще се оправи, ако не направи нов опит. — Гласът и държането й бяха твърди.
Ала гласът на Нед Бомонт трепереше, когато запита:
— Къде е Пол?
— Не зная. Не можахме до го намерим. Трябваше отдавна да си е вкъщи. Не ми е известно къде е. — Тя сложи костелива ръка върху рамото на Нед Бомонт и сега гласът й леко потреперваше. — Вярно ли е, че ти… ти и Пол… — Спря се, стискайки ръката му.
— Свършено е завинаги — поклати глава Нед Бомонт.
— Ох, Нед, момчето ми, не можете ли да се сдобрите? Нали двамата бяхте… — Гласът й пак секна.
Нед Бомонт вдигна глава и я погледна. Очите й бяха влажни.
— Не, майко — рече той кротко, — свършено е завинаги. Не ти ли е разказал още?
— Не, но когато споменах, че съм ти съобщила по телефона за идването на следователя от окръжната прокуратура, Пол ме помоли друг път да не правя това и каза, че вие… вие вече не сте приятели.