— Вярно, само че не искам да побеждавам с тия негодници.
— Разбира се, нужно е търпение и смелост — кимна Нед Бомонт, — но мисля, че това наистина е най-добрият път.
— Само той ми е останал — каза Медвиг тъжно. — Виж, мозък никога не съм имал. — Той премести очи от краката си към огнището. — Налага ли се непременно да заминаваш, Нед? — попита той едва чуто.
— Налага се.
Медвиг се изкашля шумно.
— Не искам да съм последен глупак — каза той, — ала ми се иска, независимо дали ще заминеш или ще останеш, да не ми се сърдиш, Нед.
— Не ти се сърдя за нищо, Пол.
Медвиг вдигна бързо глава.
— Ще се ръкуваш ли с мен?
— Разбира се.
Медвиг скочи, сграбчи ръката на Нед Бомонт и я стисна до болка.
— Не заминавай, Нед. Не ме изоставяй. Господ е свидетел колко си ми нужен сега. Но дори и да не си ми нужен… ще направя всичко възможно да изкупя вината си.
Нед Бомонт поклати глава.
— Няма какво да изкупваш.
— Тогава?
Нед Бомонт повторно поклати глава.
— Не мога. Трябва да замина.
Медвиг пусна десницата му и като седна отново, промърмори тъжно:
— Е, така ми се пада.
Нед Бомонт махна нетърпеливо с ръка.
— Това няма нищо общо с нашите отношения. — Спря се и прехапа устна. После каза решително: — Джанет е тук.
Медвиг се вторачи в него.
Джанет Хенри отвори вратата на спалнята и влезе във всекидневната. Лицето й беше бледо и измъчено, но тя пристъпи с високо изправена глава. Застана пред Пол Медвиг и каза:
— Аз ти причиних много нещастия, Пол. Аз…
Лицето му бе пребледняло като нейното. Но изведнъж в него нахлу кръв.
— Недей, Джанет — произнесе той прегракнало. — Каквото и да си направила… — Останалото измънка така, че нищо не се разбра.
Тя трепна и отстъпи назад уплашено.
— Джанет заминава с мен — обади се Нед Бомонт.
Медвиг зяпна. Той гледаше тъпо Нед Бомонт и кръвта пак се отдръпна от лицето му. Когато лицето му стана съвсем безкръвно, той смънка нещо, от което можа да се разбере само думата „щастие“, обърна се тромаво кръгом, отиде до вратата, отвори я и излезе, без да я затвори.
Джанет Хенри погледна Нед Бомонт. Той беше приковал очи във вратата.