— Отде учиш такива фокуси?
— Казах ти, че вече съм голямо момче. — Той се обърна към Пол: — Благодаря, само преди няколко минути закусих. — Погледна празния стол. — Къде е Опал?
Мисис Медвиг отговори:
— Лежи. Не се чувства добре.
Нед Бомонт кимна, почака малко и като гледаше Пол Медвиг, запита учтиво:
— Нали не е нещо сериозно?
Медвиг поклати глава:
— Главоболие или нещо подобно. Мисля, че това момиче прекалява с танците.
Мисис Медвиг се обади:
— Добър баща си, щом не знаеш кога дъщеря ти има главоболие.
Кожата около очите на Медвиг се набръчка.
— Хайде, хайде, мамо, не се заяждай — каза той и се обърна към Нед Бомонт. — Какви са новините?
Нед Бомонт заобиколи мисис Медвиг и се приближи до празния стол. Седна и рече:
— Бърни Диспейн офейкал нощес с печалбата ми от Пеги О’Тул.
Русокосият се облещи. Нед Бомонт добави:
— Оставил разписки на Тейлър Хенри за хиляда и двеста долара.
Русокосият присви очи. Нед Бомонт каза:
— Лий разправя, че се обадил на Тейлър в петък и му дал три дена срок да уреди сметките си.
Медвиг потърка брадата си с опакото на ръката си.
— Коя е Лий?
— Приятелка на Бърни.
— Аха. — После, тъй като Нед Бомонт мълчеше, Медвиг попита: — Казал ли е какво ще прави, ако Тейлър не се разплати?
— Не съм чул — Нед Бомонт се опря с ръка на масата и се наведе към русокосия. — Пол, направи ме помощник-шериф или нещо подобно.
— Какви ги дрънкаш! — възкликна Медвиг, премигвайки. — Защо ти е притрябвала такава работа?
— Ще ме улесни. Аз ще търся този човек, а като имам вилает, може да си спестя някои неприятности.
Медвиг изгледа загрижено по-младия.
— Какво ти е влязло под кожата? — попита той бавно.
— Три хиляди двеста и петдесет долара.
— Добре, де — каза Медвиг все тъй бавно, — но нещо те глождеше още снощи, преди да разбереш, че са ти замъкнали парите.
Нед Бомонт махна нетърпеливо с ръка.
— Да не мислиш, че мога да се препъвам в трупове, без да ми мигне окото? — рече той. — Но да оставим това. Сега то няма значение. По-важното е да намеря този човек. Трябва да го намеря. Непременно. — Лицето му беше бледо, сурово, гласът му — страшно сериозен. — Слушай, Пол, не става дума само за парите, макар че три хиляди и двеста не са дребна работа. Но положението нямаше да се измени, ако бяха и само пет долара. От три месеца играя, без да спечеля нито веднъж, и това ме разсипа. Колко струвам, щом като не ми върви? После изведнъж ми потръгна, или просто си въобразявам, че отново влизам във форма. Вече не подвивам опашка и се чувствам пак човек, а не подритнато куче. Парите са много важно нещо, но не е там работата. Важно е както преживявам, когато непрекъснато губя. Разбираш ли? Това ме съсипва. И изведнъж, тъкмо когато си мисля, че съм изплувал, този човек изчезва и ме оставя на сухо. Не мога да изтърпя това. Ако се оставя, свършено е с мене, ще полудея. Затова няма да се оставя. Тръгвам по дирите му. Ще тръгна въпреки всичко, но ти можеш да отстраниш пречките по пътя ми, като ме назначиш на някаква длъжност.
Медвиг протегна едра отворена длан и погали грубо измъченото лице на Нед Бомонт.
— Добре, добре, Нед — каза той, — непременно ще те наредя някъде. Само че не искам да се забъркаш в някоя каша. Но… дявол да го вземе, щом такова е желанието ти, мисля, че е най-добре да те направя специален следовател при окръжната прокуратура. Така ще бъдеш подчинен на Фар, но той няма да си пъха носа в твоята работа.
Мисис Медвиг стана с чиния във всяка от костеливите си ръце.
— Ако нямах за правило да не се меся в мъжки работи — заговори тя строго, — сигурно щях да кажа нещичко на двама ви, дето се заплитате господ знае в какви далавери, които ще ви вкарат господ знае в каква беля.
Нед Бомонт се хилеше, докато тя най-после излезе от стаята с чиниите. Тогава престана да се хили и каза:
— Ще уредиш ли назначаването ми още сега, за да бъде готово днес следобед?
— Разбира се — съгласи се Медвиг, като се изправи. — Ще се обадя по телефона на Фар. И ако мога да направя нещо друго за теб, знаеш, че съм на твоите услуги.
Нед Бомонт каза „Добре“ — и Медвиг излезе. Влезе черната Джун и започна да разтребва масата.
— Мислиш ли, че мис Опал спи? — попита Нед Бомонт.
— Не, сър, тъкмо й занесох чай и препечен хляб.
— Изтичай да я попиташ мога ли да се отбия за минута.
— Добре, сър, непременно ще я запитам.
Когато негърката излезе, Нед Бомонт стана от масата и започна да се разхожда напред-назад из стаята. По мършавите му бузи точно под скулите пламтяха румени петна. Щом Медвиг влезе, той се спря.
— Всичко е наред — съобщи Медвиг. — Ако Фар го няма, говори с Барберо. Той ще те оправи, не е нужно нищо да му обясняваш.