Случва се на забавен кадър. Хвърлям поглед към двамата Сребърни, вкопчени в битка между мен и джетовете. Дълго, тънко острие като грамадна игла прорязва врата на Ара и плисва сребърен фонтан. Птолемей се завърта от инерцията и през Ара насочва иглата към мен. Понечвам да се сниша, очаквам, както си мисля, най-лошото.
Невъзможно е да предвидя какво се задава.
Само един човек можеше. Джон. Той си тръгна от всичко това. Позволи то да се случи. Не искаше да ни предупреди. Не го беше грижа.
Шейд се появява пред мен с намерението да ме отведе далече. Вместо това жестока, блестяща игла пронизва сърцето му. Той не осъзнава какво се случва. Не чувства никаква болка. Умира, преди коленете му да се допрат до земята.
Не помня нищо друго, докато не се издигаме във въздуха. По лицето ми се стичат сълзи, но не мога да ги изтрия. Вместо това се взирам в ръцете си, обагрени в два цвята кръв.
Двадесет и седма глава
Това не е джетът „Блекрън“.
Вместо него Кал пилотира голям товарен джет, построен за пренасяне на тежки транспортни средства или машини. Сега в товарния отсек са се побрали над триста избягали затворници, много от тях - ранени, всичките - в шок след битката. Повечето са новокръвни, но сред тях има и Сребърни, които не общуват с другите и чакат своето време. За днес поне всички изглеждат еднакво, обвити в дрипи, изтощение и глад. Не искам да слизам при тях, затова стоя на горното ниво на джета. В този участък поне е тихо: отделен е от товарния отсек с тясно стълбище, а от пилотската кабина - със затворена врата. Не мога да се заставя да мина покрай двете тела в краката ми. Едното лежи под бял чаршаф, изцапан само с приличащата на разцъфнало цвете червена кръв над пронизаното му сърце. Фарли коленичи над него, застинала, с ръка под чаршафа, за да стисне студените, мъртви пръсти на брат ми. Другия труп отказвам да покрия.
Елара изглежда грозна в смъртта. Мълнията е разкривила мускулите й, разтеглила е устата й в злобна усмивка, каквато дори тя не би могла да докара приживе. Семплата й униформа е обгорена и залепнала за кожата й, а пепеливо русата й коса почти липсва - изгорена е и са останали само редки участъци. Другите тела, стражите й, са също толкова деформирани. Оставихме ги да гният на пистата. Но въпреки това няма как някой да сбърка кралицата. Всеки ще познае този труп. Ще се погрижа за това.
- Добре е да легнеш.
Тялото разстройва Килорн, това поне е ясно. Не знам защо. Би трябвало да танцуваме върху костите й.
- Нека Сара да те прегледа.
- Кажи на Кал да смени курса.
Той примигва към мен, озадачен:
- Да смени курса ли? За какво говориш? Връщаме се в Резката, обратно у дома...
У дома. Изсумтявам презрително, когато чувам тази детинска дума.
- Връщаме се на Тък. Кажи му, ако обичаш.
- Мер...
- Моля те.
Той не помръдва.
- Полудяла ли си? Помниш ли какво се случи там, какво ще ти направи полковникът, ако се върнеш
Полудяла. Де да бях. Иска ми се умът ми да се прекърши от мъчението, в каквото се превърна животът ми. Просто да полудея - това би било такова облекчение.
- Със сигурност може да се опита. Но сега сме твърде много дори за него. А когато види какво му нося, съмнявам се този път да ни откаже.
- Тялото? - прошепва той, видимо разтреперан. Не го плаши трупът, осъзнавам мълчаливо. А аз, - Смяташ да му покажеш тялото?
- Ще покажа на всички. - Отново, по-твърдо: - Кажи на Кал да смени курса. Той ще разбере.
Острата реплика жегва Килорн, но не ме е грижа. Изражението му става сурово, докато се оттегля да изпълни нареждането ми. Вратата на пилотската кабина се затваря зад него, но почти не забелязвам. Заета съм с по-важни мисли от някакви дребни оскърбления. Кой е той да оспорва заповедите ми? Той е никой. Един рибар, когото единствено късметът му и моята глупост са опазили. Не като Шейд, майстор на телепортирането, новокръвен, велик. Как може да е мъртъв? И не е единственият. Не, със сигурност са останали и други, които да превърнат затвора в свой гроб. Ще узнаем едва когато се приземим и можем да видим кой друг е избягал на борда на джета „Блекрън“ И ще кацнем в землището на острова, няма да трамбоваме до някаква усамотена, затънтена пещера.
- Вашият ясновидец каза ли ви за това?