Когато нейната врата се затръшва, моята се отваря с щракване.
- Обзавеждането ли сменяте? - пита полковникът с презрително сумтене и оглежда вдлъбнатата маса, докато влиза. Килорн го следва, прибира кутията със спринцовки обратно в палтото си предупредително. За теб, ако нарушиш правилата. Избягва погледа ми, суети се с кутията, докато вратата се заключва зад тях, оставяйки двамата пазачи да охраняват коридора от другата страна.
Кал гледа кръвнишки от мястото си, изражението му е убийствено. Не се съмнявам, че мисли за всички начини, по които би могъл да убие полковника и които ще са най-болезнени. Полковникът също знае това и измъква къс, но смъртоносен пистолет от кобура си. Оръжието виси отпуснато в ръката му като навита на кълбо змия, дебнеща да нападне.
- Моля, седнете, госпожице Бароу - казва той, посочвайки с пистолета.
Да се подчиня на заповедта му, ми се струва все едно да се предам, но нямам друг избор. Сядам на мястото си, оставям Килорн и полковника да стоят над нас. Ако не са пистолетът и пазачите в коридора, които наблюдават внимателно, може и да имаме шанс. Полковникът е висок, но по-стар и ръцете на Кал лесно ще се сключат около гърлото му. Би трябвало самата аз да нападна Килорн, като разчитам на знанието си за все още зарастващите му рани, за да поваля предателя. Но щом ги надвием, вратата все така ще е заключена, пазачите - все още
наблюдаващи. Схватката ни няма да постигне абсолютно нищо.
Полковникът се ухилва самодоволно, сякаш чете мислите ми.
- По-добре си остани на стола.
- Трябва ви пистолет, за да накарате две деца да се държат прилично? - подхвърлям му подигравателно, наклонила брадичка към пистолета в ръката му. На земята няма жива душа, която би дръзнала да нарече Кал „дете“ дори и без способностите му. Дори само военното му обучение го прави смъртоносен - нещо, което полковникът знае достатъчно добре.
Той пренебрегва оскърблението и застива пред мен, така че кървавото му око се забива в моите очи.
- Знаеш ли, имаш късмет, че съм напредничав човек. Няма много хора, които биха го оставили жив - кимва към Кал, преди да се нахвърли обратно на мен, - и има доста, които биха убили и теб.
Хвърлям поглед към Килорн, надявам се да осъзнае на чия страна е. Той се върти неспокойно като малко момче. Ако отново бяхме деца, все още еднакво високи, щях да го ударя с юмрук право в стомаха.
- Не ме държите тук заради удоволствието от компанията ми - казва Кал и прекъсва рязко драматичното излияние на полковника. - Така че за какво ще ме размените?
Реакцията на полковника е единственото потвърждение, което ми е нужно. Челюстта му се свива, стяга се гневно. Искал е самият той да каже думите, но Кал му е отнел възможността.
- Размяна - промърморвам, макар че прозвучава повече като съскане. - Ще размените едно от най-добрите оръжия, с които разполагате? Толкова ли сте глупави?
- Недостатъчно глупави, за да мислим, че ще се бие за нас - отвръща полковникът. - Не, тази глупава надежда оставям на теб, Мълниеносно момиче.
Не захапвай стръвта. Той точно това иска. И въпреки това имам нужда от цялото си самообладание, за да се взра право напред и да не поглеждам Кал. Честно казано, не знам на кого е верен или за кого се бие. Знам единствено срегцу кого е готов да се бие - Мейвън. Някои биха помислили, че това го поставя на същата страна като нас. Но аз знам по-добре. Животът и войната не са толкова прости.
- Много добре, полковник Фарли - той трепва, когато си послужвам с фамилното му име. Обръща леко глава, но устоява на порива да погледне назад към дъщеря си, лежаща в безсъзнание в килията си. Там има болка, отбелязвам и съхранявам наблюдението за по-късна употреба.
Но полковникът реагира подобаващо на острото ми подмятане.
- Кралят предложи сделка - казва той, думите му натискат като нож, който всеки момент ще пусне кръв. - В замяна за прогонения принц крал Мейвън се съгласи да възстанови обичайната възраст за задължителна военна служба. Обратно на осемнайсет вместо на петнайсетгодишна възраст - той свежда очи, гласът му се снижава заедно с тях. За един кратък, несигурен миг зървам бащата под жестоката външност. Умът му се залутва към децата, изпратени да умрат. - Добра сделка.