- О... - изрича той задавено, измъква се от хватката на полковника, когато кутията отскача и се изтръгва. Отваря се рязко във въздуха и докато пада, от нея се посипват игли. Те се удрят в пода, разбиват се и разливат течност по пръстите на краката ни. Повечето хора биха помислили, че всичките са счупени, но зоркият ми поглед забелязва една все още непокътната спринцовка, полускрита от присвивагция се юмрук на Килорн.
- Мътните да го вземат, момче - казва полковникът и се навежда, без да мисли. Посяга към кутията, надява се да спаси нещо, но вместо това във врата му се забива игла.
Изненадата от ставащото дава на Килорн секундата, която му е нужна, за да изпразни спринцовката във вените на полковника. Подобно на Фарли той се бори, удря силно Килорн през лицето, който полита и се блъсва в далечната стена.
Преди полковникът да успее да направи дори стъпка повече, Кал скача рязко от стола си и го запраща към наблюдателния прозорец. Войниците езерняци гледат безпомощно от другата страна на стъклото с готови, но безполезни оръжия. Знаят, че не могат да отворят вратата. Не могат да рискуват да пуснат чудовищата от клетката им.
Съчетанието от опиатите и инертната тежест на Кал просва полковника в безсъзнание. Той се свлича надолу по прозореца, коленете му омекват и се подгъват под тялото и мъжът рухва в много непристойна купчинка. Със затворени очи има далеч по-малко заплашителен вид. Дори нормален.
- Оу - чува се откъм стената, където стои Килорн, разтриващ бузата си. Упоен или не, полковникът умее да удря доста злобно. Вече е започнала да се оформя синина. Без да мисля, пристъпвам бързо към него. - Няма нищо, Мер, не се тревожи...
Но аз не идвам да го утешавам. Юмрукът ми се блъсва в отсрещната буза, кокалчетата ми се удрят в кост. Той надава вой, полита от инерцията на юмручния ми удар, като едва не изгубва равновесие напълно.
Пренебрегвам болката в юмрука си, потривам ръце.
- Сега си еднакъв и от двете страни - а после го прегръщам, сключвам ръце около корема му. Той трепва в очакване на още болка, но скоро се отпуска под докосването ми.
- Така или иначе, щяха да те хванат тук, долу. Сметнах, че ще съм по-полезен, ако не съм в съседната килия - той въздиша тежко. - Казах ти да ми се довериш. Защо не повярва?
Нямам отговор за това.
На прозореца за наблюдение Кал въздиша гласно и привлича вниманието ни обратно към настоящата задача.
- Не мога да оспоря смелостта ти, но този план простира ли се много по-далеч от това да изпееш приспивна песничка на тази отрепка? - той побутва с крак тялото на полковника, докато в същото време рязко насочва пръст към прозореца, сочейки пазачите, които все още ни наблюдават.
- Само защото не мога да чета, не значи, че съм глупав - казва Килорн с остра нотка в гласа. - Наблюдавайте прозореца. Трябва да се случи вече всяка секунда.
Десет секунди, за да сме точни. Взираме се в продължение точно на десет секунди, преди с примигване да се появи познат силует. Шейд, изглеждащ много по-добре от брата, когото видях в лечебницата едва тази сутрин. Стои на крака без чужда помощ с шина на ранения си крак и само бинтове около рамото. Размахва бастуна си като тояга, цапардосва и двамата пазачи, преди да успеят да осъзнаят какво става. Те се свличат на пода като чували с чукове с глупави изражения на лицата.
Ключалката на килията се отключва с весело ехо и Кал се озовава до вратата в миг, отваряйки я рязко. Пристъпва навън във въздуха на прохода, диша дълбоко. Следвам го светкавично и въздъхвам гласно, когато тежестта на Безмълвния камък се свлича. Ухилено придърпвам искрите към пръстите си, гледам ги как пукат и се разклоняват по кожата ми.
- Липсвахте ми - промърморвам на най-скъпите си приятели.
- Странна птица си ти, Мълниеносно момиче.
За моя изненада Фарли се обляга на отворената врата на килията си, истинско олицетворение на спокойствието. Изобщо не изглежда засегната от опиатите - ако изобщо са й се отразили по някакъв начин.
- Ползата от сприятеляването със сестрите - казва Килорн, блъсвайки се в рамото ми. -Една хубава усмивка беше всичко, което бе нужно, за да отвлека вниманието на Лена и да пъхна нещо безобидно в кутията.
- Направо ще е съкрушена да открие, че си изчезнал - отвръща Фарли, присвила усни в нещо подобно на нацупена гримаса. - Горкото момиче.
Килорн само изпухгява презрително. Очите му се стрелват към мен.
- Това не е мой проблем.
- И сега? - пита Кал: войникът в него взема връх. Раменете му се напрягат, твърди под излинелите му дрехи, и той обръща врат напред и встрани, за да държи под око всеки ъгъл на прохода.