В отговор Шейд изпъва ръка с длан, насочена към тавана.
- Сега скачаме - казва той.
Аз първа слагам длан върху ръката му, хващам се здраво. Дори и да не мога да имам доверие на Килорн, Кал или когото и да е друг, мога да имам доверие в способността. В силата. В мощта. С огъня на Кал, моята буря и бързината на Шейд нищо и никой не може да ни докосне.
Докато сме заедно, никога повече няма да преживея попадане в затвор.
Девета глава
Бункерът преминава покрай нас в проблясване на светлина и цвят Зървам само частици от него, докато Шейд се отпуска и ни прехвърляй със скок през постройката. Дланите и ръцете му са навсякъде, улавят ни, дават на всички ни пространство да се задържим. Достатъчно силен е да вземе всички ни, защото никой не може да бъде изоставен.
Виждам врата, стена, подът се накланя към мен. На всеки завой ни подгонват пазачи, крещят, стрелят, но никога не се задържаме на едно място достатъчно дълго. Веднъж се приземяваме в претъпкана стая, жужагца от електричество, заобиколена от видео екрани и радио оборудване. Дори зървам няколко камери, струпани в ъгъла, преди обитателите да ни усетят и да отскочим. После примижавам в слънчевата светлина на кея. Този път езерняците се приближават достатъчно, за да мога да видя лицата им, бледи на фона на вечерната светлина. После усещам пясък под краката си. Още един скок и там вече има бетон. Отскачаме още по-далеч на открито, започнали в единия край на пистата, преди да се телепортираме чак до хангара. Шейд трепва от усилието: мускулите му са стегнати, жилите на врата му изпъкват рязко. С един последен скок се озоваваме вътре, за да се изправим пред хладен въздух и относително спокойствие. Когато светът най-накрая спира да криволичи и да се търкаля, ми идва да рухна. Или да повърна. Но Килорн ме държи на крака, подкрепя ме изправена, за да видя за какво сме дошли чак дотук.
Два въздушни джета с разперени и тъмни криле запълват почти цялото пространство на хангара. Единият е по-малък, построен само за един човек, със сребрист корпус и криле с оранжеви върхове. Кученце, спомням си, връщайки се мислено към Нарси и бързите, смъртоносни джетове, които сипеха огън по нас. По-шлемият е смолисто черен, заплашителен, с по-шлям корпус и без особено отличителни цветове. Никога не съм виждала нещо подобно и смътно се питам дали и Кал е виждал. В края на краищата именно той ще го управлява, освен ако Фарли не крие още някое умение в ръкава. Ако съдя по това как се взира в джета с широко отворени очи, се съмнявам да е така.
- Какво правите вътре?
Еласът отеква странно в хангара и отскача от стените. Мъжът, който се появява под крилото на Летящия дракон, няма вид на войник: носи сив работен комбинезон вместо униформа на езерняк. Ръцете му са почернели от машинно масло, по вида им се разбира, че е механик. Той хвърля поглед между нас, оглежда бузите на Килорн, които започват да отичат, и бастуна на Шейд.
- Аз... аз ще трябва да ви докладвам пред началниците ви.
- Я се разкарай - излайва Фарли: изглежда като капитан до мозъка на костите. Ефедвид белега й и напрегнатата й челюст изненадана съм, че механикът не припада на място. -Действаме по изрични заповеди от полковника - тя прави бърз жест, с който насочва Кал съм черния джет. - Сега отворете вратата на този хангар.
Механикът продължава да пелтечи, докато Кал ни повежда към задната част на джета. Докато минаваме под крилото, той вдига ръка и я прокарва по хладния метал.
- „Блекрън“ - обяснява тихо. - Голям и бърз.
- И откраднат - добавям.
Той кимва стоически, стигнал до същото заключение като мен.
- От летището в Делфи.
Тренировъчно упражнение, беше казала кралица Елара на един официален обяд преди много време. Отхвърли слуха за откраднати джетове с едно махване на салатената си вилица, унижавайки покойната полковник Макантос пред дамите от свитата си. Тогава си помислих, че лъже, за да прикрие още действия на Гвардията, но освен това ми се струваше невъзможно - кой би могъл да открадне джет, а какво остава пък за два? Очевидно Алената гвардия е можела - и го е направила.
Задната част на джета „Блекрън“, под опашката, зее разтворена като уста, образувала рампа за товарене и сваляне на товари. А именно на нас. Шейд тръгва пръв, подпира се тежко на бастуна си с лице, влажно и бледо от изтощение. Мношбройните скокове са си казали думата. Килорн го следва, влачи ме със себе си, а Кал е точно зад нас. Все още долавям ехото от гласа на Фарли, когато се покатерваме вътре и се придвижваме през полумрака.