Кал забелязва объркването ми и си позволява едно последно подсмихване.
- Приятелката ти иска да приземя „Блекрън“ върху проклета руина - казва накрая и почуква леко с пръст по картата.
Пръстът му се спира върху пунктирана линия, бележеща един от древните, големи пътища. Видях един веднъж, когато с Шейд се изгубихме в гората недалеч от Подпорите. Беше напукан от леда на хиляда зими и избелен от вековно слънце, с вид повече на назъбени едри камъни, отколкото на стар главен път. Няколко дървета бяха прорасли право през него, пробили си път нагоре през асфалта. При мисълта да приземим въздушен джет върху такова нещо, ми се обръща стомахът.
- Невъзможно е - изпелтечвам, представям си всички начини, по които бихме могли да се разбием и да загинем в опита си да кацнем върху стария път.
Кал се съгласява с кимване и бързо взима картата от ръцете ми. Разгъва я широко, пръстите му танцуват по различните градове и реки, докато търси.
- С Мер не е нужно да стигаме тук, долу. Можем да действаме, без да бързаме, да презареждаме акумулаторите, когато е необходимо, и да летим колкото дълго искаме, колкото надалеч искаме. - После със свиване на рамене: - Или докато акумулаторите вече не могат да се зареждат.
Пронизва ме нов мълниеносен пристъп на паника:
- И след колко време може да стане това?
Той отвръща с крива усмивка:
- „Блекрън“ започнаха да се използват преди две години. В най-лошия случай акумулаторът на този може да издържи още две години.
- Недей да ме плашиш така - промърморвам.
Две години, помислям си. Бихме могли да обиколим света за това време. Да видим Прерията, Тираксис, Монтфорт, Сирон, земи, които са само имена върху карта. Бихме могли да ги видим всичките.
Но това е мечта. Имам собствена мисия, новокръвни за защитаване и кралски сметки за уреждане.
- В такъв случай откъде започваме? - пита Фарли.
- Ще оставим списъка да реши. Във вас е, нали? - полагам всички усилия да не звуча изплашено. Ако книгата на Джулиан с имената е оставена в Тък, тогава целият този малък излет ще свърши още преди да е започнал. Защото няма да помръдна и на сантиметър повече без нея.
Вместо това Килорн измъква познатата тетрадка от ризата си. Мята я към мен и аз я улавям сръчно. Усещам я топла в ръцете си, все още запазила топлината му.
- Задигнах я от полковника - казва той, положил всички усилия да звучи небрежно. Но в тона му се просмуква гордост, макар и едва доловима.
- От жилището му? - чудя се, спомнила си спартански обзаведения бункер под океана.
Но Килорн поклаща глава:
- Не е толкова глупав. Държеше я заключена в арсенала на казармите с ключа на верижката си.
-И ти...
С доволна усмивка той дръпва яката си и разкрива златната верижка на врата си.
- Може и да не съм толкова добър джебчия като теб, но...
Фарли кима в знак на съгласие:
- Планирахме да го откраднем в крайна сметка, но когато ви заключиха, трябваше да импровизираме. И то бързо.
- О - значи това са постигнали с моите няколко часа, прекарани в килия. Можеш да ми се довериш, каза Килорн, преди да ме подмами в клетка. Сега осъзнавам, че го е направил заради списъка, за новокръвните и за мен. - Браво - прошепвам.
Килорн се преструва, че не обръща внимание на похвалата, но ухилването му издава колко доволен е всъщност.
- Да, ами сега ще взема това, ако нямате нищо против - казва Фарли с по-мил глас, отколкото съм я чувала някога. Без да чака отговора на Киорн, посяга да улови верижката в едно чевръсто, равно движение. Златото проблясва в ръката й, но бързо изчезва, скътано в един джоб. Устата й се присвива леко - единственият признак какво въздействие й оказва колието на баща й. Не, не е негово. Не и наистина. Снимката в жилището на полковника е доказателство за това. Майка й или сестра й са носили тази верижка, а по някаква причина тя не я носи сега.
Когато отново вдига глава, потрепването е изчезнало, резкият й маниер се е върнал:
- Е, Мълниеносно момиче, кой е най-близо до Девет-Пет? - пита тя, издала брадичка към книгата.
-Няма да кацнем на Девет-Пет - казва Кал твърдо, но овладяно. По този въпрос трябва да се съглася с него.
Мълчалив до този момент, Шейд простенва в седалката си. Вече не е блед, а зеленикав. Почти комично е - може да се справи отлично с телепортирането, но изглежда, че летенето го съсипва.