- Девет-Пет не е развалина - казва, полагайки всички усилия да не повърне. - Забравихте ли вече Нарси?
Кал издишва бавно, разтрива брадичката си с ръка. Има наченки на брада, тъмна сянка по челюстта и бузите му.
- Сменили сте настилката.
Фарли кимва бавно и се усмихва.
- И не можа просто да кажеш направо? - изругавам я и мигновено заличавам самомнителната усмивка от лицето й. - Знаеш, че не се печелят допълнителни точки за драматизъм, Даяна. Всяка секунда, която прахосваш в самодоволно държание, може да коства живота на още един новокръвен.
- А всяка секунда, която ти прахосващ за да разпитваш мен, Килорн и Шейд за всичко чак до въздуха, който дишащ води до същия резултат, Мълниеносно момиче - казва тя и скъсява разстоянието помежду ни. Извисява се над мен, но не се чувствам дребна. Със студената увереност, изкована от лейди Блонос и двора на Сребърните, срещам погледа й без дори помен от потрепване. - Посочи ми причина да ти се доверя, и ще го направя.
Лъжа.
След миг тя поклаща глава и се дръпва назад, дава ми достатъчно пространство да дишам.
- Девет-Пет наистина беше развалина - обяснява. - А за всеки, достатъчно любопитен да я посети, изглежда просто като изоставен участък от път. Една миля асфалт, която още не се е разбила.
Започва да сочи други разрушени пътища на картата.
- Не е единственият.
Мрежа от разноцветни линии обвива картата като паяжина, почти скрита в древните руини, но близо до по-малките градчета и села. Защита, нарича ги тя, защото броят на офицерите от Сигурността е минимален, а Червените от провинцията са по-склонни да си затварят очите. Може би по-малко сега, когато Мерките са в сила, но със сигурност преди кралят да реши да вземе още техни деца.
- „Блекрън“ и летящите кученца са първите джетове, които откраднахме, но ще дойдат още - добавя тя със сдържана гордост.
- Не бих бил сигурен в това - отвръща Кал. Не е враждебен, просто прагматичен. - След като са били отмъкнати от Делфи, ще е още по-трудно да влезем в някоя база, а какво остава пък за пилотска кабина.
Фарли отново се усмихва, убедена в собствените си трудно научени тайни:
- В Норта - да. Но летищата на Пиемонт са печално зле охранявани.
- Пиемонт? - прошепваме изненадано двамата с Кал в един глас. Съюзническата страна на юг е далече, дори по-далече от Езерните земи. Би трябвало да е далеч отвъд обсега на действие на членовете на Алената гвардия. Лесно е да повярвам, че се внася контрабанда от този район, видях товарите със собствените си очи, но открито проникване? Струва ми се... невъзможно.
Фарли, изглежда, не мисли така.
- Принцовете на Пиемонт са напълно убедени, че Алената гвардия е проблем само на Норта. За наше щастие, не са прави. Тази змия има много глави.
Прехапвам устна, за да удържа едно ахване, и съхранявам малкото, което е останало от маската ми. Езерните земи, Норта, а сега и Пиемонт? Разкъсвам се между почудата и страха от една организация, достатъчно голяма и достатъчно търпелива да проникне в не една, а в три суверенни държави, управлявани от Сребърни крале и принцове.
Това не е простата, събрана от кол и въже група от идеалисти, която си представях.
Това е машина, голяма и добре смазана, действаща от много по-отдавна, отколкото някой е смятал за възможно.
В какво се забърках?
За да попреча на мислите си да извикат сълзи в очите ми, отварям книгата с имената. Направеното от Джулиан проучване на артефактите, осеяно с имената и местонахожденията на всички новокръвни в Норта, ме успокоява. Ако мога да ги вербувам, да ги обуча и да покажа на полковника, че не сме Сребърни, че не трябва да се боят от нас, тогава може и да имаме шанс да променим света.
А Мейвън няма да има шанса да убие никого другиш в мое име. На съвестта ми няма да тежат повече надгробни камъни.
Кал се навежда до мен, но очите му не гледат страниците. Вместо това наблюдава ръцете ми, пръстите ми, докато прелитат през списъка. Коляното му се докосва леко до моето, горещо дори през парцаливите му панталони. И макар да не казва нищо, разбирам какво има предвид. Подобно на мен знае, че винаги има нещо повече от това, което се вижда; повече, отколкото дори можем да си представим.
Бъди нащрек, казва докосването му.
Отвръщам с побутване: Знам.
- Корунт - изричам на глас, рязко спирам да движа пръста си. - Колко близо е Корунт до пистата Девет-Пет?