— Безпокояхме се. Дойл каза да не се тревожим, защото ще се върнеш. Но ние се тревожехме. Ето че вече си тук! Добро утро.
— Как може да изглеждаш така добре толкова рано? Дори не си си изпила кафето.
— Не обичам кафе. Обичам утрините. Сойер ще поспи още малко, но вече се чувства много по-добре. Имаше достатъчно сили да се чифтоса, а и аз бях много внимателна.
— Секс. — Райли поклати глава. — Само това слушам. Разкажи ми още — не, ще ми разкажеш повече, след като си взема душа.
— Понякога обичам да съм над… отгоре — поправи се Аника. — Отгоре, когато трябва да е нежно и бавно. Тогава получавам много оргазми.
— Ясно. — Райли въздъхна. — Душът ми може да се окаже по-дълъг от планираното.
Когато Саша се засмя, а Райли излезе забързано, Аника се усмихна озадачено.
— Не разбирам. Много ли е мръсна?
— Не, тя искаше да каже… Ще ти обясня, но ми трябва още кафе.
Следващото най-хубаво нещо след горещия душ беше апетитната храна. Когато Саша — с помощта на Аника приготви закуската, тайфата вече се беше събрала в кухнята.
Райли долови аромата — бекон! — различи гласовете на приятелите си, докато слизаше по стълбите.
— Тук държа и кола — обясняваше Бран. — Можем да се поберем всички, но няма да е удобно.
— Аз съм с мотоциклет — напомни му Дойл. — И имам място за още един човек.
— Да, разбира се. Мога да уредя и ван, в случай че се наложи. А, ето я и нея — усмихна се Бран, когато Райли влезе в кухнята. — Саша ни каза, че си се излекувала и си се наспала. Хареса ли си стая?
— Да, благодаря. Избрах си една със солидно писалище и изглед към гората. Голяма къща имаш, ирландецо — отбеляза тя, докато си сипваше кафе.
— Така е. Помислих си — защо не? Когато роднините ми идват на гости, не остава празно място. Хайде да хапнем, после ще ви разведа из нея.
— Готови сме! — Сойер извади голяма чиния с яйца и пържени картофи от топлата фурна, Аника взе платото с месото и купчинката препечен хляб.
На масата, разположена уютно до дъждовния прозорец, тя бе сгънала салфетките като сърца, дървени шишове образуваха иглу, от което се спускаха миниатюрни цветчета, а на върха му имаше пъпка от бяла роза. Чаените свещи също бяха подредени под формата на сърце, в което бе поръсила розови листенца.
Бран махна с пръст и ги запали и Аника изръкопляска.
— Градината ти е много хубава на дъжда — усмихна му се тя. — Ако аз живеех в този замък край морето, нямаше да искам да си тръгна.
— Хубаво е да знам, че мога да се върна тук.
— Аника обича дъжда. — Сойер натрупа храна в чинията си. — На мен обаче ми липсва слънцето на острова.
— И аз нямам нищо против дъжда. — Саша подаде едното плато на Дойл. — Тъкмо ще имаме време да се организираме.
— Тук е Ирландия — напомни ѝ Райли. — Вали често. Но съм съгласна, че не е зле да се организираме малко. Имаш ли представа къде захвърли Нереза, Сойер?
— Никаква. Но вече не изглеждаше добре.
Докато хапваше, той ѝ предаде всичко, което бе разказал на останалите.
— Ясно. Ударили сме я по слабото място, загубила е равновесие, силата ѝ е намаляла. Това ще ни спечели известно време. Ами Малмон? Или по-точно нещото, в което се е превърнал?
— Изплъзна се — отвърна Дойл. — Сега е по-силен и по-бърз отпреди.
— Дали ще остане такъв? — зачуди се Райли. — Предполагам, че си обезопасил района, Бран.
— Правилно предполагаш.
— Значи, звездите са тук и са на сигурно място?
— Точно така. Ще ти покажа, ако искаш да се увериш сама. Знам, че си избрала стаята си заради писалището. Но има и друго място, което можеш да използваш.
— Кое?
— Северната кула. След закуската ще ти я покажа.
— Имаме си северна кула — ухили се Сойер, докато хапваше от бекона. — Също и южна. И виж там. — Той завъртя палец към флипер машините в игралната зала.
— Благодаря за информацията. Приготви се да те бия на тях после.
— Мечтай си — отвърна Сойер на Райли. — Ще ни трябва нов график.
Саша кимна.
— Ще се погрижа за това веднага, но тъй като двете с Аника приготвихме закуската, сега е ред на Райли и Дойл да са дежурни по кухня. Хвърлих поглед на продуктите и препаратите за почистване, запасени сме добре и известно време няма да има нужда от пазаруване, поне за тези неща.
— Искам да пазарувам в Ирландия! — изчурулика Аника.
Райли вдигна вежди.
— Ако пазаруването беше олимпийски спорт, сигурно щеше да спечелиш всички медали. Но май наистина се нуждаеш от подходящи дрехи за дъжд.
— В килера има някои неща — осведоми ги Бран, — но така или иначе трябва да обиколим наоколо. Познавам района и тукашните села, но не съм се оглеждал за потенциални скривалища.
— Трябват ни муниции — изтъкна Дойл.