— Май… изръмжа — предположи Сойер.
— Не, пееше!
— Аника е по-близо. Повече прилича на бръмчене, нали? — попита Райли. — И нещо премина през ръката ми. Не беше болезнено, по-скоро сякаш ме предупреди да внимавам.
— Ето ги пазителите, призовани тук от първите. — Саша протегна ръце към кръга. — Кръгът, танцът, източникът. Светлина и мрак, защото човек се нуждае и от двете. Утринното слънце и мракът на луната. Радост и тъга, живот и смърт. Това е истината. И от нея изскача дървото, а под дървото е мечът. Влезте и разбудете меча.
Тя вдигна нагоре лице.
— О, едва мога да си поема дъх! Толкова е мощно, толкова е красиво! Влезте вътре!
Бран влезе между камъните. Те бръмчаха тихо и нежно, звукът се усилваше с влизането на всеки следващ пазител. Всички се наредиха до Бран.
От небето се спусна лъч, огря двата най-малки камъка. Светлината се уви като огнена верига около кръга, огря кралския камък. Надигнаха се гласове, като вятър, сляха се в един мощен, висок тон. Камъните запулсираха, заблестяха в сребристо. Мъглата се стопи, разкри стъклена земя.
Когато камъните притихнаха, слънцето обля стотиците голи клони на огромно самотно дърво. Под него се бе приютил сив продълговат камък с изобразен на него гол меч.
— Прилича на стъпка номер „две“. — Тъй като кожата ѝ още беше настръхнала, Райли се прокашля, пое си дълбоко дъх и прекоси кръга.
— От камъка… — Райли го обиколи и клекна пред него. — Някой сеща ли се как да го измъкнем?
— Посегни към него! Разбуди го! Освободи го! Само толкова знам — отвърна Саша.
Райли се изправи, отстъпи назад.
— Най-добре да го направи Дойл. Съгласни ли сте?
Думите ѝ получиха одобрително кимване от всички.
Дойл разгледа гравираното изображение. Малко по-късо и по-тънко от неговото, но красиво острие със семпла, неукрасена дръжка. Той събра цялата си вяра, убеденост, надежда и посегна към него. Докосна твърд камък.
— Не усещам нищо. Само че не съм този, който трябва да го вземе.
— Тогава Бран. Извинявай ме — каза бързо Аника.
— Няма за какво. — Дойл отстъпи назад. — Опитай ти, братко.
Бран положи ръка върху камъка, впрегна цялата си същност, за да усети нещо. Поклати глава.
— Като заключена врата е — промърмори, плъзна длан надолу, постави я върху каменната дръжка. — Или спяща сила.
— Е, значи, време ѝ е да се събуди! Може да има код или модел. Или някакъв вид заклинание. Просто трябва да го открием. Дайте ми минутка да…
Райли прокара ръка по изображението, пръстите ѝ проследиха очертанията му за някаква следа.
Камъкът потрепери, запя, звукът наподобяваше ликуване. Когато тя шокирано отдръпна ръка, държеше меча.
— Мамка му!
Тутакси се извъртя към Дойл, протегна меча към него.
— Не е мой. — Той се зачуди дали тя усеща светлината, която пулсираше около нея. — Твой е.
— И какво се очаква да…
Мечът едва не подскочи в ръката ѝ. Под свития ѝ юмрук грубата каменна дръжка започна да се променя, да става по-гладка. Острието заблестя и Райли инстинктивно го вдигна нагоре, за да предпази другарите си.
Слънцето го огря и пред изумените ѝ очи камъкът се превърна в прозрачно полирано стъкло.
— Видяхте ли това? — Сърцето ѝ затуптя по-силно, ушите ѝ звънтяха, докато сваляше меча. — Стъклен е.
— Като замъка. — Сойер се пресегна, прокара пръст по плоската част на острието. — Ти се сдоби с вълшебен стъклен меч, Райли.
— Той искри — промълви Аника. — И прави дъги.
— И съдържа сила. Усещаш ли я, Райли? — попита Бран.
— И още как! Като звездите е! Сякаш пулсира. И… наистина стои добре в ръката ми, но нека бъдем разумни. Аз не умея да въртя меч. Знам основните положения, но това е всичко. С удоволствие бих промушила Нереза с него, но ми трябват много тренировки.
Саша я сграбчи за рамото.
— Тя идва!
Дойл застана до Райли.
— Учи се бързо! — извика и изтегли меча си.
Тя дойде с орляк, превърна деня в нощ.
Райли прехвърли меча в лявата си ръка — трябваше да е много по-близо до Нереза, за да може изобщо да го използва — и извади пистолета си.
Изсипаха се от небето, изпълзяха от дърветата — тъмни, грозни създания с остри зъби и режещи нокти.
Мълнии, лъчи и куршуми прорязваха мрака. Писъци раздираха въздуха, когато светлинните бомби експлодираха.
Яхнала обезобразения от Дойл звяр, Нереза вече беше самата лудост; красотата ѝ си беше отишла, косата ѝ бе плетеница от съскащи сиви змии, хлътналите ѝ очи горяха.
Мълнията ѝ се блъсна в тази на Бран и ударната вълна повали Райли. Нещо запълзя по ботуша ѝ, тя усети парене. Преди да успее да се обърне, Аника превърна нещото в пепел. Като не спираше да стреля, Райли отново скочи на крака. Почти без да мисли, размаха меча. Създанието, което разсече, изпищя, изчезна в пламъци.