Тя изведнъж почувства прилив на сили, особена тръпка — втурна се да сече, да удря, да пронизва, проправяйки си път през един от орляците.
— Трябва да я приближа още. Мога да го направя, мога да я убия с меча. Можеш ли да ме преместиш точно зад нея?
Сойер поклати глава.
— Опитвам се да улуча звяра, но тварите ѝ го блокират. Непрекъснато извират.
Той изстреля поредния пълнител и Райли видя, че от ръката му капе кръв.
— Някой трябва да ни покрива! Трябва да…
— Сега ще умрете! — изкрещя Нереза. — Вашата сила ще ме зареди! Вие ми принадлежите! Този свят и всичко в него ще умре с вас!
Тя изстреля огнени кълба. Аника избягна първото, но второто експлодира пред нея и тя полетя във въздуха. Сойер се втурна към нея, а Саша уби едно създание, преди острото му крило да пореже лицето на Аника.
— В кръга! Примамете я в кръга! — извика Саша. — Мисля, че… Бран!
— Да, да! Силата! Ще я вкарам там.
— Оставете на мен! Какво ще ми направи? — изкрещи Дойл. — Ще ме убие? Само я дръжте далеч от Райли! — Той си проби път по-близо до кръга, успя да се обърне и срещна очите на Райли. — Това не е Малмон. Цели се в сърцето. Хайде, подгонете я към мен! Не е зле да използвате и малко магия.
— Имаш я. — Бран метна мълния към фланга на Нереза
— Не спирайте да я атакувате!
— Тя ще нападне Дойл. — Стиснала зъби, Райли стреля. — Веднага щом види, че е сам.
— Той не е сам — напомни ѝ Саша.
Бран скочи на един от камъните, метна шишенце със светлина. Когато то експлодира, Цербер изпищя от болка. Размаха опашка и едва не улучи Бран, който успя да отскочи невредим. Но маневрата насочи Нереза към Дойл в сърцето на каменния кръг.
— Безсмъртни! Горѝ и кървѝ!
Той се претърколи и избегна огъня, отскочи от ужасната опашка. По-близо, помисли си. Малко по-близо.
— Кучка! — извика в отговор. — Този път ще ти прережа гърлото! Меч срещу меч! Бог срещу бог!
— Ти не си бог! — Когато тя се спусна към него, Дойл замахна, но тя бързо се извърна и мечът му попадна върху хълбока на звяра. Мечът, който той бе носил от векове, се пречупи на две като играчка. — И това не е меч!
Бран метна светкавица, за да отклони вниманието ѝ и Дойл да може да извади ножа си. Докато той се извърташе, Цербер заби нокти в гърба му, повали го на земята.
Другарите му се втурнаха към кръга. Докато кръвта на безсмъртен, на пазител шуртеше по тревата, избухна светлинна бомба. Райли се строполи на земята, ушите ѝ бучаха, не можеше да диша. През дима видя как Бран с мъка се изправя на крака, чу Сойер да ругае. И зърна Дойл невъоръжен, сам.
Някъде над главата ѝ Нереза се изсмя.
— Дали главата ти ще порасне пак, безсмъртни?
Спусна се към него с вдигнат над главата меч.
Също като Бран, и Райли се надигна с усилие, знаеше, че няма да успее.
— Дойл!
Когато той извърна глава, тя видя болката в очите му, съжалението.
— Виж ѝ сметката! Дръж!
Хвърли му меча — заедно с цялата си вяра.
Той вдигна ръка, стисна дръжката. С боен вик отскочи от меча на Нереза. Прониза я със Стъкления меч право в сърцето.
Тя не изписка. Звярът под нея, всичките ѝ твари, които летяха и пълзяха наоколо, се стопиха като вода на слънцето.
Отново стана светло.
Тя се строполи в кръга, майката на лъжите, очите ѝ бяха замъглени от страх и лудост.
— Аз съм богиня! — успя да изграчи, докато косата ѝ оредяваше, а плътта ѝ се сбръчкваше.
Дойл стисна меча с две ръце.
— Ти си едно нищо! — И отново заби меча в сърцето ѝ.
Кръвта шурна черна. Пръстите ѝ се превърнаха в кости и затракаха.
— Искам… искам… — Черните ѝ очи се завъртяха в орбитите си, плътта се засвлича от лицето ѝ.
Дойл хвана Райли за ръката, когато тя докуцука до него. Огледа се наоколо, а през това време другарите им, натъртени, обгорени, кървящи, дойдоха при тях.
— Довършихме те!
Без да издаде звук, Нереза се превърна в скелет, скелетът се разпадна на пепел.
— Няма ли да се върне? — Аника се сгуши до Сойер. — Унищожихме ли я?
— Погледни — посочи Бран.
Стотиците клони на дървото се покриха със зелени листа, плодове и цветове. Във въздуха, допреди малко изпълнен от шума на битката, запяха птички, лъхна ги нежен бриз. От гората се появи кошута и започна да пасе тревата.
Камъните се възправяха сребристи и блеснали на хълма на Стъкления остров. Кралският камък носеше герба на пазителите.
— Добър отговор. — Сойер се свлече на колене. — Съжалявам. Ох!
— Дай да погледна. Ще се опитам да направя нещо — предложи Бран, — а после…
— Трябва само да поискаме — припомни си Саша. — Искам да ни върнат обратно. Ако сме изпълнили мисията си.
— Нима наистина мислиш, че те ще… О! — възкликна Райли, когато се озова заедно с другарите си в началото на пътеката. — Отлично!