Закуцукаха с гримаси от болка към двореца.
— Можем ли да поискаме да ни излекуват? — зачуди се Аника.
— Хората трябва да видят воините си. Трябва да видят какво им е струвало да се борят за светлината — обясни ѝ Дойл и я прегърна през рамо, за да я подкрепя. — Да сторят каквото е необходимо.
Жителите на острова плачеха от радост и надаваха приветствени викове, докато шестимата минаваха край тях. И това продължи по целия път до портите на двореца, където ги очакваха богините.
— Сега ние ще се погрижим за вас. — Селена пристъпи напред, извиси глас: — Тази вечер ще има празненство! Тази вечер е отредена за музика и танци, за вино, за радост. Тази вечер е сега и завинаги, това е Вечерта на пазителите!
— Ще изцапам целия под с кръвта си — промърмори Сойер.
Луна погали ранената му ръка.
— Няма. Сега елате да се погрижим за вас, да се нахраните и изкъпете, да си починете. Днес ние ще ви прислужваме.
Не беше зле да имаш богиня за прислуга. Поне не и когато това означава да се отпуснеш в пълна с гореща вода вана, която красива млада прислужница бе ароматизирала с жасмин. Или да премахнат всички болки в тялото ти, като ги намажат с лековито масло.
Райли дори не се подразни — твърде много, че трябва отново да облече роклята. Не и когато получи разрешение да проучва, да взема мостри. Малко камъни, малко пръст, малко пясък. Няколко растения, които не беше виждала никога досега.
Когато се втурна в дневната, за да се похвали на приятелите си, буквално летеше.
— Няма да повярвате какво видях! Имат кокошки, които снасят цветни яйца! Видях едно бебе дракон — възрастните предпочитат пещерите. Истинско бебе дракон — няма лъжа, няма измама!
Тя взе една бутилка, наля в чаша от съдържанието ѝ, без да се интересува какво е.
— Ами тукашната библиотека? В сравнение с нея твоята прилича на въртящата се стойка с книги в бензиностанциите, Бран. Всички книги, написани някога, на всички езици. Дори в Хогуортс няма каквото имат тук.
Тя изгълта течността, която се оказа вино.
— А обществото им? Никакви войни, не и след онова въстание в Залива на въздишките — който, между другото, се е върнал. Хората обичат работата си, каквото и да изберат. Фермерите — фермите, тъкачите — тъкането, пекарите — печенето. Ако се наложи да отрежат дърво, на негово място веднага засаждат друго. Винаги. И… Какво?
— И ние пообиколихме — осведоми я Сойер. — Аника поплува с морските хора в Залива на въздишките. Саша е направила половин милион скици. Бран се беше скатал някъде и изучаваше тукашните магии.
— Изкачихме се горе на хълма — продължи Бран, — осветихме земята в кръга.
— И Дойл беше зает. — Саша продължи да рисува.
— Така ли? С какво?
— Нищо особено.
Саша вдигна глава, прониза го с поглед.
— Добре де, добре. — Той се изправи и извади нещо от джоба си. — Сдобих се с това.
Райли се вторачи изумено в пръстена. Чистият бял камък беше инкрустиран в семпла халка. Блясъкът му нямаше нужда от украса.
— Не си падаш по показността — каза той.
— Да, така е. Но ти откъде…
— Само трябва да поискаме, помниш ли? Попитах ги дали имат бижутери и те ми извадиха около сто пръстена.
— Наложи се Саша и аз да му помогнем — обясни Аника.
— Защото му беше трудно да избере.
— За жалост нямам пари, които да вървят тук. Но те и не поискаха. Обаче…
— Дойл имаше една свирка в джоба си — направил я е като момче — продължи вместо него Аника. — Размени я за пръстена.
— Но това е… Господи, толкова е сладко!
— И става още по-сладко — усмихна се Саша. — Той помоли Бран да го гравира.
— Гравиран! — Райли грабна пръстена от ръката на Дойл, обърна го, за да види вътрешната страна на халката. —Ма Faol. — Беше неспособна да говори, защото сърцето ѝ се качи в гърлото. Можеше единствено да гледа към Дойл.
Той взе пръстена.
— Ще ми дадеш ли ръката си?
— И още как!
— Нарича се „камъкът на Стъкления остров“. Не знам какъв е всъщност.
— Скоро ще разбера. — Тя се изненада от себе си, когато усети, че очите ѝ щипят, че трябва да сдържа сълзите си. — И ще те издам на всички, ако си стиснато копеле и това е стъкло.
— Знам, че не си поплюваш, Райли. — Той го плъзна на пръста ѝ. — Вече няма мърдане!
Аника изръкопляска.
— Целуни я, Дойл! Сега трябва да я целунеш.
— Да, направи го, Дойл. — Въпреки роклята, Райли подскочи, уви крака около кръста му. — И то добре!
Той го направи много добре.
ЕПИЛОГ
Едно кралско празнуване изискваше фантазия, установи Райли. Установи още, че Аника беше неудържима, навиеше ли си нещо на русалския пръст.