Пропъди мъжете и заяви, че жените ще се обличат заедно.
— Това е специално — настоя тя, докато търпеливо закопчаваше половин милион копчета отзад на роклята на Райли. — Когато имаме специално празненство, сестрите ми и аз се приготвяме заедно. Вие сте ми сестри. — Тя притисна буза към ръката на Райли. — Толкова ще ми липсвате!
— Не плачи. — Смутена, Райли се извърна. — Ние победихме. Спасихме световете.
— И ще продължим да се виждаме. — Саша се приближи и трите се прегърнаха крепко. — Ние сме клан, забрави ли? Ще дойдем на вашия остров и Бран ще ти направи басейн, за да може да идваш при нас.
— Закълнете се!
— Клетвата на малкото пръстче. — Райли вдигна малкия си пръст. — Много сериозна клетва. — Уви го около този на Аника, Саша прибави нейния. — Готово. Обичам ви, момичета, от цялото си сърце!
— Ще ми направиш ли една услуга? — попита Аника.
Саша я целуна по бузата.
— Само трябва да поискаш.
— Много съм развълнувана заради тържеството тук, но… Може ли да си направим и наше собствено? Само ние, когато се върнем в къщата на Бран? Една вечер за нас шестимата, без тревоги и оръжия, преди да се върна в морето?
— Това е прекрасна идея! — Райли погледна към Саша. — Съгласна ли си?
— Абсолютно! Нашето парти ще е най-голямото и най-хубавото.
— Добре, Ани, кога ще направиш „голямото откриване“?
Райли посочи към огледалото, което Аника бе покрила с гоблен.
— О, да. — Но тя първо изгледа продължително приятелките си, кимна одобрително. После смъкна гоблена с театрален жест. — Красиви сме!
— Леле! — Райли премигна.
Разбира се, беше видяла приятелките си: Аника в синьозелена рокля, искряща като опашката ѝ на сирена, косата ѝ — великолепие от лъскави плитки, спускащи се по гърба, и Саша, с дълга коса на плавни вълни, падаща върху ефирна сребристосиня рокля. Но едва позна себе си — беше облечена в рокля с цвят на стрити розови листенца и проблясваща златиста подплата. Докосна косата си — Аника бе успяла да я направи по-бухнала и ѝ бе придала известен стил.
— Ще ги разбием! — Тя плъзна ръка около талията на Саша, Аника направи същото от другата ѝ страна. — Ние сме мацки.
— Мацки! — повтори Аника и се засмя. — Красиви мацки!
— Точно такива сме. — Райли размаха пръст към отражението им. — Да вървим да празнуваме!
Реши, че си е струвало да се кипрят толкова време, когато видя изражението върху лицето на Дойл. И напълно се увери в това, когато той пое ръката ѝ, наведе глава и я целуна.
— Кралицата на войната! Моята кралица!
— И ти изглеждаш много добре. — Тя прокара пръсти по вталения му старинен жакет с цвят на потъмняло сребро. — Готов ли си за партито?
Той ѝ предложи ръката си. Тя се засмя, но положи своята върху нея, после и шестимата заизкачваха широкото стълбище.
Хора, облечени в красиви дрехи, се тълпяха в балната зала, където масите се гънеха под храната върху сребърни и златни плата. От тавана проблясваха светлини, горяха масивни свещи, искряха дървета от скъпоценни камъни, а въздухът бе изпълнен с уханието на цветя, които бяха навсякъде.
Вратите и прозорците бяха широко отворени, за да се чува музиката на празнуващите отвън.
Когато шестимата влязоха, разговорите спряха. По даден сигнал веселата гълчава отвън утихна. Мъжете паднаха на едно коляно. Жените направиха реверанси. А кралицата стана от трона си, приближи ги.
— Тази вечер почитаме герои. — Тя им се поклони дълбоко, с наведена глава. — Вашите имена, вашите дела ще се помнят вечно и ще се честват на този ден през вековете. Вие и всички, които произлизат от вас, ще са добре дошли тук — винаги.
Тя се изправи и взе ръката на Бран, ръката на Саша.
— Бран Килиан, Саша Ригс. Само трябва да поискате.
— Получих повече, отколкото смеех да се надявам. Намерих себе си — отвърна Саша. — Намерих любов. И семейство.
— Аз имам любимата си. — Бран допря другата ръка на Саша до сърцето си. — Моите братя и сестри. Това, което съм, което имам, е по-силно заради тях.
— Вие сте създадени един за друг. Дано намеря същата хармония, когато дойде и моето време да избирам партньор за цял живот. Имате благословията ни.
Тя се обърна към Сойер и Аника, хвана ги за ръцете.
— Сойер Кинг, Аника от водата, само трябва да поискате.
— Всичко, което искам, е тук с мен — отвърна Сойер. — Вече не пътувам сам.
— Исках да имам Сойер, с цялото си сърце, и желанието ми беше изпълнено. Удържах клетвата си и моят народ може да се гордее с мен. Имам ново семейство и сме си обещали пак да се съберем.
— Дете на морето, имаш много добро сърце. Няма ли да поискаш единственото, което все още се таи в него?
Аника сведе глава.