— И за това не съм се оглеждал.
— Имам някои връзки — сви рамене Райли. — Ще се обадя тук-там.
— Каква изненада! Също като пазаруването на Аника. В последната битка изгубихме няколко стрели — отбеляза Дойл. — И доста патрони.
— Ще имам грижата за това, а щом разопаковам книгите и картите си, ще започна да проучвам…
— Не може ли първо да си поемем дъх? — прекъсна я Саша. — Знам, че ни чака сериозна работа. Знам, че трябва да се възползваме от времето, което имаме, преди Нереза да ни нападне отново. Но не може ли първо да си поемем дъх? Всички сме тук, около тази маса, на това място, въпреки че шансът ни беше нищожен. Но сме тук, двете звезди — също. Това е чудо, така мисля. Извоювано, но все пак чудо.
— Права си. — Бран срещна очите ѝ, огледа масата. — Ще си поемем дъх и това ще ни направи по-силни.
— Съгласен — каза Дойл небрежно и хвърли поглед към Саша. — Само когато изготвяш графика, не забравяй да добавиш време и за ежедневните ни тренировки. Включително калистениката.
Саша въздъхна.
— Това е жестоко, Дойл!
— Хей, и аз имам нужда от почивка! Ти позаякна, русокоске, но това беше на слънчевия остров Капри. Да те видим как ще направиш петдесет клека и лицеви опори под дъжда.
— Може да не се наложи да ги прави под дъжда — намеси се Бран. — Ще ви покажа и друго място. А също и звездите. Дежурството по кухня може да почака.
— Готов съм да го отлагам цяла вечност.
— Твоят свят е вечност — напомни Сойер на Дойл, но хвана Аника за ръката и се изправи. — Гласувам за пълна обиколка на къщата.
— Тогава ще започнем отгоре. — Бран стана и протегна ръка на Саша. — Имам много за показване.
Поеха един подир друг по задните стълби, следвайки Бран, който зави вдясно на площадката на втория етаж и продължи нагоре.
— Оттук се излиза на покрива — обясни той. — Изгледът е много красив, дори в дъждовни дни.
Прав е, помисли си Райли, когато Бран отвори масивна арковидна врата и тя пристъпи навън.
Широкото равно пространство на покрива предлагаше триста и шейсет градусов изглед. Отпред беше разпененото стоманеносиво море и яростният му щурм срещу скалите. Грохотът му отекваше под плътен слой облаци, побутвани лениво от меланхоличен вятър.
Когато Райли се обърна, видя бледите сенки на хълмове, обвити в сива мъгла и обкръжили гората — гъста, сенчеста и зелена. Отвъд мястото, където бе тичала през нощта, сега забеляза една-две къщи, поля, изпъстрени с овце, тънки струйки дим от огнища, запалени в дъждовния летен ден.
— Добра видимост — обади се Дойл зад нея. — Дори в ден като днешния ще забележим атака от километър. И околността е хълмиста, с възможности за прикритие.
Той пристъпи напред, погледна надолу през назъбената стена.
— Ще ни е от полза.
— Можеш да усетиш мириса на морето — промърмори Аника.
— И да го чуеш — вметна Сойер. — Няма да ни е лесно с лодка там.
— Аз ще имам грижата за лодката и водолазното оборудване — успокои го разсеяно Райли. — Ще се справим. Това гробище ли е? На около десет часа? Според вас колко може да е старо?
Изведнъж тя се сети, че това е някогашната семейна земя на Дойл. Наруга се наум и се обърна към него.
— Съжалявам. Не помислих.
— Първият гроб трябва да е на моята прабаба, която е починала през 1582 година, докато е раждала шестото си дете. Това достатъчно старо ли е? Защото археолозите обичат да копаят още по-дълбоко.
— Зависи.
— Както и да е — продължи той, сякаш тя не беше проговорила, — това е добра, стратегическа позиция.
— И преди дъждът да ни е измокрил до кости, нека ви покажа какво друго може да използвате.
Докато Бран ги водеше обратно, Саша погали успокоително Райли по ръката. Когато тя имитира как насочва пистолет в главата си и стреля, приятелката ѝ поклати глава и стисна по-силно дланта ѝ.
После и двете забързаха, щом чуха възхитения вик на Аника. Следвайки звука, свиха и се озоваха в обширно помещение на третия етаж, под половин дузина прозорци на тавана.
— Страхотно е! — Райли не се преметна пред огледалната стена като очарованата Аника, но потърка доволно ръце.
Отличният домашен фитнес имаше бамбуков под с цвят на тъмен мед и пълно оборудване. Срещу големите прозорци бяха разположени две бягащи пътеки и чифт велоергометри, легнал велосипед. В един от ъглите се набиваше на очи Ти Ар Екс — системата за тренировки при пълно съпротивление; в другия — огромен хладилник със стъклени врати, зареден с вода и енергийни напитки. Имаше и пейки за вдигане на тежести, навити на руло постелки за йога, пудовки, медицински и фитнес топки.
— О, колко ми липсваше! — промърмори Райли и тутакси свали една петкилограмова тежест от стойката.