— Аз ще ти донеса, ако превеждаш вместо мен.
— Дадено.
Райли пое нагоре по стълбите.
— И още нещо, върху което да помислиш — извика оттам.
— Имам си достатъчно неща за мислене. За какво става въпрос?
— Трябва да направя някои тестове, за да определя по-точно възрастта на тази книга, но мисля, че е от девети век.
— Хубаво.
Тя завъртя очи и се надвеси над перилата.
— Хайде, Дойл, прояви малко интелектуално любопитство и ме попитай защо.
— И без това ще ми кажеш.
— Така е. — Тя вече слизаше по стълбите с бирата му. — През девети век ръкописите са се оформяли по определен начин — писарите са разделяли пергамента на редове, правели са го със стило отзад на гърба. Понякога стилото се е врязвало по-дълбоко. В тази книга се забелязва точно това. Нашият Бо явно е имал високо обществено положение. Сигурно някой негов слуга е направил редовете. Или е по-вероятно да е дванайсети век — обаче се съмнявам, съдейки по мастилото. След това вече са използвали подобие на молив, за да очертават редовете.
— Значи е стара, което вече знаем. Какво значение имат няколко столетия?
— Лесно ти е да го кажеш, старче. Защо има значение в този случай? — Тя му подаде бирата, седна. — Защото, макар да съм проучвала една по-древна легенда за острова, това тук е най-старото сериозно описание от първо лице. Описание на пътуване за честването на нова кралица. Когато са били създадени звездите, Дойл. То ни казва кога са се появили звездите. Това в нашите кръгове се нарича „откритие“.
— Датирането на звездите няма да ни помогне да намерим третата.
— Понякога знанието е награда само по себе си. — Тя го изрече сухо, убедена в думите си. — Но ако аз мога да датирам тази книга и да потвърдя автентичността ѝ, ще знаем кога е била родена кралицата и кога са създадени звездите. Известно ни е, че нашият чаровник от крайбрежието на Клеър е плавал сам. Едва ли е плавал дълго, тъй като е тръгнал по тъмно и е пристигнал същата нощ. Ако оставим за момент магията настрана, можем да допуснем, че островът е бил тук, край бреговете на Клеър, което ми харесва, защото и ние сме тук.
Дойл сбърчи чело, надигна бирата.
— Това означава, че сме страхотни късметлии.
— Едва ли, ако съдим по последните два месеца. Ние сме където ни е отредено да бъдем. Не знам дали ще плаваме нощем и как ще се озовем на острова, но ако използваме тази история и направим нужните изчисления, вземайки предвид и теченията — може би ще открием точното местоположение или поне района.
Дойл отпи от бирата.
— Сега вече ме заинтригува. Но това ще трябва да почака. Не можем да върнем звездата, преди да сме я намерили. Все пак е добре да имаме някаква насока, да дадем на Сойер възможни координати, когато намерим и третата звезда.
— Нереза съвсем ще побеснее.
— Вече не е толкова силна. Може би ще намерим звездата, преди да ни нападне отново. — Когато Райли вдигна вежди, той добави: — Но знам, че е малко вероятно.
— Добре тогава. Да обобщим. Намираме звездата, намираме острова, свършваме работата. Надявам се това да включва и унищожаването на Нереза.
— Според нашата ясновидка ще загине от меч.
— Дано да е твоят, но едва ли ще е фасулска работа.
— Бран ще му направи магия за сила. Време е да се погрижим за това.
— Няма да е зле. — И тя си го беше помислила. — Може да е със заклинанието, което той направи на оръжията ни, с тях всичко е наред. Но има и друго…
Можеше да говори откровено с него, осъзна Райли. Да му каже неща, които би се колебала да изрече пред останалите. Неща, които не са толкова оптимистични.
— Дори и да не успеем да я довършим, преди да сме отнесли звездите на острова, пак ще спасим световете. Но тя ще продължи да ни преследва и след като си свършим работата. Може да си го позволи.
Очите ѝ се задържаха върху неговите — сериозни, немигащи, после продължи:
— Бран и Саша се женят, имат няколко деца. Аника и Сойер заживяват на остров — той на сушата, тя в морето. Може и да се получи. Колкото до мен, аз ще започна поредните разкопки или ще напиша книга. Най-вероятно и двете. Ти ще правиш каквото си правиш. Но тя ще продължи да ни преследва и ще ни изтреби един по един, като мухи. Теб няма как да убие, но е възможно да измисли нещо по-лошо.
Като каза това, тя посегна смутено към бирата му, отпи глътка.
— Съдбата ни е определила този жребий, на всеки от нас. Събрани сме заедно с една цел. Да намерим звездите, да ги върнем, да спасим световете. Почти сме го постигнали. Вярвам, че можем да се справим. Мисля, че ще успеем да довършим мисията. Но след това, Дойл… никой не казва, че ще заживеем щастливо. Никой не казва, че ще унищожим злата богиня и ще танцуваме на гроба ѝ.