— Тогава по-добре да действаме. — Той си взе бирата и отпи. — Защото не се виждам като секс играчка на някаква богиня психарка вовеки веков.
— Според мен е по-вероятно да те пече на бавен огън вовеки веков.
— Обичам топлината, но шегата настрана. Трябва да го направим, Гуин. Да стигнем до края. Или никой няма да живее щастливо. Трябва да видим сметката на Нереза, всички заедно.
И тя си го беше мислила, но…
— Аника има само два месеца, после отново ще се превърне в русалка.
— Ще го направим преди това. Бран ще омагьоса меча. Ще бъдем готови за нея, когато се появи.
— Добре, записвам в списъка и меч, който може да унищожи богиня.
В своите покои в пещерата, дълбоко под земята. Нереза се размърда. Болката! Тя се впиваше като нокти, като зъби в кожата ѝ, изгаряше я с грапави езици от огън и лед. Откакто се помнеше, не беше изпитвала такава болка. Яростният ѝ крясък прозвуча като немощно скимтене. Нещото, което някога бе Андре Малмон — самоуверен богаташ и безскрупулен тип, — сега държеше бокал до устните ѝ в ноктестата си ръка.
— Пий, кралице моя. Това ще ти даде сили.
Кръвта, с която я хранеше, се застича по прогореното ѝ гърло.
— Колко? Колко време мина?
— Само един ден.
Не, не, бяха изминали години, десетилетия! Тя бе страдала толкова много! Какво ѝ бяха сторили те?
Припомни си вихъра, ужасното падане, изгарящата топлина, нетърпимия студ. Страха. Спомни си страха.
И лицата, да, припомни си лицата на онези, които я бяха нападнали.
Сълзите изгаряха бузите ѝ, докато отпиваше от бокала, а гущеровите очи на Малмон се взираха в нея със смесица от обожание и лудост.
Ето, ето докъде я бяха докарали те!
— Огледало! Донеси ми огледало!
— Трябва да си почиваш.
— Аз съм твоятабогиня. Ще изпълняваш заповедите ми.
Когато той се отдалечи бързо, тя се отпусна назад отмаляла, всяко поемане на дъх беше мъчение. Малмон се върна, ноктестите му нозе потропваха по камъка, вдигна огледалото пред нея.
Косата ѝ, красивата ѝ коса, сега беше сива като смрадлив дим. Лицето ѝ — пожълтяло и насечено от бръчки, тъмните ѝ очи — замъглени от старост. Цялата ѝ красота си беше отишла, младостта ѝ бе унищожена.
Щеше да си ги върне, и двете! А шестимата, които ѝ бяха причинили това, щяха да си платят — прескъпо!
Черпейки сила от яростта си, тя взе бокала, отпи голяма глътка.
— Донеси ми още! Донеси ми още, а после ще правиш каквото ти кажа.
— Ще ти помогна да се възстановиш.
— Да. — Тя впи луд поглед в лудите му очи. — Ще ми помогнеш да се възстановя.
4.
Докато Дойл четеше и превеждаше гладко, Райли си водеше бележки. Това ѝ помагаше да състави карта на острова — по-скоро скица, но пак беше нещо. И да си представи трите богини. Облечени в бели роби, с колани от сребро, злато и скъпоценни камъни. Арианрод — Бо определено си бе падал по нея — се открояваше в описанията му. Крехка красавица с коси като пламтящ залез и очи като ясно лятно небе. Поувлякъл се е, помисли си Райли, докато записваше „сини очи, червенокоса“.
— Иска да я чука.
— Какво каза?
— Хммм? — Тя вдигна поглед от бележките си, срещна очите на Дойл. — Не осъзнах, че съм го изрекла на глас. Казах — записах, — че той иска да я чука. Бо е хлътнал по Арианрод.
— И как по-точно ще ни помогне тази подробност?
— На това му викат „наблюдателност“, господин „Не ме интересува!“. Аз например забелязах, че става дума за горист остров, с високи хълмове — и замък, дворец, крепост на един от най-високите, което определено е стратегическо решение. Знаем, че е имало гражданска война и бунтовниците са изгубили, били са прогонени и са се озовали в Залива на въздишките. Където намерихме Водната звезда. Ако измъкнем още нещо от този дневник, може да се окажем една стъпка по-близо до Ледената звезда.
След като помисли, Дойл обобщи:
— Това, че Бо си е падал по Арианрод, едва ли ни казва друго, освен че той е бил мъж с мераци, а тя е била секси.
— Може и така да е, но съществува вероятност другите две също да са били секси, а той говори само за едната. Пише също, че Арианрод го е поканила. Възможно е между тях да е имало нещо. Ние произлизаме от тях, там е работата. А трябва да се чукаш, за да заченеш. Може да не е толкова важно откъде идва всеки от нас, но има значение дали предшественикът на Бран и богинята — онази с келтското име — са спали заедно и Бран е техен потомък.
Дойл вдигна вежди и тя прие това за потвърждение на мислите си. И се върна към четенето.
Той имаше хубав глас, помисли си. Не би го нарекла точно славеев, но беше хубав и силен. Четеше добре, а не всеки умее да чете добре на глас.