Саша остави платнения график, едновременно артистично оформен и практичен, на един от первазите.
— Значи имаш малко време? — попита я Райли.
— Да, ако се нуждаеш от нещо.
— С Дойл успяхме да прочетем дневника. Водех си бележки. Предшественикът на Бран — малко е надут и досаден — го е направил с Арианрод.
— Какво е направил с… О! Ооо! — Второто възклицание на Саша бе многозначително.
— Точно така, правилно ме разбра.
— Значи е възможно Бран да е произлязъл от нея? В това има логика, нали?
— Именно. — Райли размаха пръст във въздуха с чувство на удовлетворение. — Онова, което премълчах пред Дойл, защото той го прие твърде лично, е, че имаме двама ирландци, които живеят на едно и също място — с разлика от неколкостотин години, но мястото е същото.
— Възможно е Дойл да е от същия род. — Като кимна, Саша включи чайника. — Логично, нали?
— Така е. Нека ти разкажа някои неща от дневника.
Докато го правеше, Саша си наряза ябълка, кашкавал, добави солени бисквити и се настани удобно с чая в ръка.
— Възможно е да се е случило край този бряг — заключи тя. — И островът и сега да е тук.
Записах някои подробности за начина, по който изглежда — имаше предостатъчно, ха—ха! Също и как изглежда дворецът, как изглеждат богините — и по-конкретно Арианрод. Ако успееш да ги нарисуваш по бележките ми…
— Може да получа и видение. Ще се опитам. А кралицата е била бебе, значи раждането ѝ е буквално събитие.
— Боханън първо е представил подаръка си — пойните птички — на богините, после се е представил на бебето кралица. — Райли запрелиства бележките си. — Хубаво момиченце, със златиста коса и очи като сини, дълбоки езера, гледащи умно. А на рамото ѝ, оголено, за да се вижда от всички — кралският знак. Звездата на съдбата.
— Още една звезда. Написал ли е нещо за родителите ѝ?
— Не, пише само за храната и виното, за богините, облеклото и кралицата. А двореца описва като излязъл от вълшебна приказка. Голям, сребърен, пълен с изящни предмети и красиво обзаведени стаи. Но също така говори за гъсти гори и един каменен кръг на друг хълм, където отишъл, за да изрази почитта си към мъртвите. Водопад и стръмна пътека, Дървото на живота.
— А Нереза?
— Клюки. Доста пикантни. — Райли отпи от бирата, намести се в стола си. — Първо, за нея няма покана. Тя живее в другия край на острова, прокудена е там, защото се е опитала да навреди на предишната кралица. Няма много подробности, но от нея са се боели и не са я обичали. Всички са я избягвали. В нощта, когато пристига на острова, нашият разказвач чува нещо, което прилича на буря. Отначало не ѝ обръща внимание, но бурята изглежда силна. Той става от леглото — следва подробно описание на покоите му — и поглежда навън. Вижда как някакъв залив сякаш се врязва в брега. Дълбок и черен, така го описва, а от едната му страна стоят трите богини. Бо усеща как някаква сила разтърсва света, белият пясък полита над залива. Когато нещата се уталожват, той вдига очи нагоре, следвайки погледа на богините, и вижда три нови звезди под луната. По-бляскави и по-красиви от всички звезди на небето и тъй нататък. Малко преди да съмне, Арианрод идва в стаята му, правят любов. Той остава там три дни и нощи и тя идва при него всяка вечер.
— За да зачене дете — полубог, полумагьосник — заключи Саша, докато Райли отхапваше голямо парче от сандвича.
Райли кимна, завъртя пръст във въздуха.
— Може да изглежда самодоволен и надут в дневника си, но сигурно е имал някакви качества, които тя е ценяла и искала. Когато си тръгва, Арианрод му дава пръстен с блестящ бял камък. Камъкът на Стъкления остров, така го нарича, и казва на нашия разказвач, че ще изпрати в неговия свят по-голям подарък, който един ден ще се върне при нея.
— Детето. Неговото потомство.
— И аз съм на това мнение, Саша.
— Трогателна история. Ще си взема скицника. Вече спри да вали — бих искала да се поразходя, да почувствам къде сме, къде е домът на Бран, после ще видя дали мога да скицирам нещо по бележките ти.
— А аз трябва да си разопаковам багажа и да уредя някои неща.
— Довечера ще готвя аз, Бран ще ми помага. Мислех да се пробвам да приготвя яхния „Гинес“. Ще гледам да я приготвя, преди да изгрее луната, за да можеш да хапнеш преди поста.
— Благодаря ти. Тръгни по пътеката, която си нарисувала — посъветва я Райли. — На лунна светлина изглежда фантастично.
Саша понечи да стане, но спря.
— Бран иска да се запозная със семейството му.
— Хубаво.
— Много е голямо. А аз… аз съм просто някаква американка, която изобщо не познават и която познава Бран едва от…