Тя се обърна, видя, че Дойл взе скицника ѝ.
— Не знам дали изобщо съм успяла да уловя нещо, разполагам само с най-общи описания.
Когато той не каза нищо, тя го приближи, загледа се като него в една от рисунките ѝ на Арианрод.
— Не знам дали съм я нарисувала хубава — разказвачът я е намирал за такава. Не знам формата на лицето ѝ, нито дължината на косата и прическата ѝ, формата на очите. Просто разчитах на интуицията си.
— Това ли е твоята интуиция?
Болката в гласа му я накара да го изгледа разтревожено. Видя същата болка в очите му.
— Да. Какво има? Какво не е наред?
— Добре ли си, приятелю? — Сойер ги приближи, постави ръка върху лакътя на Дойл.
— Аз бях този, който прочете описанието на Боханън. Райли си водеше бележки, докато го правех. А ти си нарисувала богинята по този начин?
— Арианрод, да. Така си я представих. Просто… просто така я видях от бележките. Защо?
— Защото… си нарисувала майка ми. Това е лицето на мама.
5
.
Нагарчаща сладост. Нали този израз се използваше? — помисли си Дойл, докато се взираше в скицата. Противоположни емоции, които се смесват и преплитат, за да се превърнат в едно разтърсващо чувство.
Чак сега разбра какво е.
Когато с мъка отмести поглед и вдигна очи, видя, че останалите са го наобиколили. Сойер зад гърба му, жените от двете му страни.
Едва овладя инстинкта си да се измъкне.
— Няма да те питам дали си сигурен — каза внимателно Сойер, — ясно е, че си. Саша е нарисувала майка ти от описанието на Арианрод.
Поредната вътрешна битка — да задържи погледа на Райли, да запази самообладание.
— Все едно е позирала мама.
— Има и още рисунки. — Саша заобръща страниците. Арианрод в профил, в анфас, в цял ръст.
Той взе с усилие скицника, запрелиства го, сякаш това не означаваше нищо… лично. Но, господи, дори беглата усмивка в една от рисунките, същата, която казваше „Знам, че си си наумил нещо“, го накара да изтръпне.
Все едно майка му беше оживяла.
— Тя никога не се е обличала толкова… изискано и обикновено носеше косата си сплетена или вдигната на кок, но тук сигурно си я нарисувала като млада.
— А възможно ли е Саша да е проникнала в спомените на Дойл? Не нарочно — добави Сойер бързо. — Просто да ги е почувствала несъзнателно.
— Едва ли. Дойл не беше наблизо, когато рисувах скиците, използвах записките на Райли.
— Имам теория.
Дойл погледна към Райли.
— Естествено.
Преди тя да успее да заговори, влязоха Аника и Бран.
— Обичам да помагам в правенето на магии. Бих искала да… О, здравейте! — Доволната ѝ усмивка угасна, когато видя лицата на приятелите си. — Какво има? Трябва ли да се бием?
— Не, не сега, но е добре, че и шестимата сме тук. Можем да обсъдим всичко това още сега. — Саша подаде ръка на Бран. — Хайде да отидем в хола с камината.
— Готово, стига да има и бира. — Докато вземаше ръката ѝ, Бран погледна към скиците. — Какво е това? Да не си изровила някои стари снимки?
— Какво? Не, аз…
— Това е баба ми — майката на майка ми — едно към едно. Е, когато е била млада. — Докато посягаше към скицника, улови напрегнатия поглед на Дойл. — Какво става?
— Имаме неоспоримо доказателство на теорията ми — осведоми го Райли. — Баба ти, майката на Дойл… — Тя потупа с пръст рисунката. — Арианрод.
— Ясно. — Като кимна бавно, Бран отново се взря в скицата. — Май съм изпуснал доста.
— Толкова е красива! — Аника изви глава, за да вижда по-добре. — Майката на Дойл, бабата на Бран, а също и богиня? Не разбирам как е възможно.
— Възможно е, възможно е. — Сойер плъзна ръка около талията на Аника. — Хайде да ти сипя чаша вино, после ще отидем при останалите.
Когато се настаниха в хола, огрени от припукващия огън и с питиета в ръка, Райли остана права. Тя рядко бе изпълнявала ролята на учителка или лекторка — поне официално, — но когато го правеше, знаеше върху какво да наблегне.
— Преди да ви кажа заключенията си, искам да попитам Бран чел ли е дневника на своя предшественик?
— Разбира се. Вярно е, че описанията му са малко сладникави, но той дава полезна информация от първа ръка за новата кралица и какво е правил на острова. Така че дневникът му е поръсен и с малко пикантни подправки.
— Не разбирам.
— Метафора — каза Сойер на Аника. — Ще ти обясня по-късно.
— Тогава знаеш, че той е спал с Арианрод — и през трите нощи, докато е бил на острова.
— Е, дори боговете и магьосниците имат своите нужди, и освен това са празнували. Не виждам какво… О, ясно, разбира се. — Като се облегна назад и вдигна бирата си, той кимна към Дойл. — Тя е искала дете — вълшебно дете.
— Кръвната линия — обясни Райли. — Дете, което тя да може да изпрати един ден в Ирландия, за да я продължи. Потомците на това дете са се установили тук, други са емигрирали. Твоето семейство е в Слайго.