— Така е, по-голямата му част — съгласи се Бран. — А бабата на баба ми е била от Клеър — вещица от Килти. Не е далеч оттук, на един хвърлей разстояние. Така че всичко пасва много добре. Ти как мислиш? Братко?
Дойл се беше умислил над бирата си.
— Не знам в рода ми да е имало вещици. И не съм се родил безсмъртен.
Ако не се налагаше да го притисне, Райли щеше да съчувства на скръбта му, прокрадваща се през железния щит, който той издигаше около себе си.
— И не сте говорили край огъня за роднина, който е бил ясновидец или лечител, общувал с животните?
Той се размърда, хвърли ѝ раздразнен поглед.
— Винаги се говори за такива неща. Тук е Ирландия, така че…
— Приказките тръгват отнякъде. Както и да е, не би могъл да оспориш фактите. Саша е нарисувала Арианрод, а приликата с майка ти, с бабата на Бран е неоспорима. Ние сме свързани, и шестимата. Саша ни е свързала още докато е била в Щатите, рисувайки и съхранявайки видения, които не е искала да има. Всички се оказахме в Корфу по едно и също време. Събрахме се. Ти и Бран имате едни и същи корени, водещи началото си от вечерта на Трите звезди на Стъкления остров. Това се отнася за всички нас.
— Всички произхождаме от нея? — учуди се Аника.
— Има три богини. Едва ли са сложили всичките си яйца в една кошница, образно казано. Големи празненства, много магьосници, събрани на едно място. И вероятно сред тях е имало предостатъчно мъже, които са отговаряли на нуждите им. Шейпшифтъри, способни да се превърнат в други създания, пътешественици, морски хора.
— Арианрод е дошла при предшественика на Бран в нощта на Трите звезди, същата нощ, когато Нереза ги е проклела — продължи Райли. — Нощта, когато богините са осъзнали, че семената на — нека го наречем „злата съдба“ — са били посети. Затова са предприели стъпки да заченат и да създадат пазители. Шестима. Нас.
— Шестима, в чиито вени тече тяхната кръв — заключи Бран.
— Доста разредена — отбеляза Сойер, — но признавам, че звучи страхотно. Ние притежаваме божествена кръв… леле!
— Значи са ни използвали още тогава? — попита Дойл, докато обидата — неприкрита и силна — изместваше мъката му. — Съдбата ни е била определена? Решено е било брат ми да умре от болезнена смърт, преди още да се е превърнал в мъж, та аз да бъда прокълнат с безсмъртие?
— Не мисля така. — За да изпревари надигащия се в него гняв, Райли заговори бързо: — Не твърдя, че боговете не могат да бъдат жестоки, но също така не вярвам, че са уточнявали подробностите. Ти така или иначе щеше да се сблъскаш със сила, която да те промени. Саша е притежавала дарбата си цял живот, но в един момент се е озовала в Корфу. Същото се отнася и за мен — дори да бях избрала да пиша или преподавам, вместо да работя на терен… Ала ти си прав — каза след малко, — те са ни използвали. Дали са ни нещо от себе си и то ни е накарало да се съберем, да останем заедно, да рискуваме.
— И сигурно мислиш, че това ни е помогнало да победим и Нереза, нали? — Саша срещна погледа на Райли. — Мислиш го, но и аз си го мисля. Съжалявам, Дойл, иска ми се да можех или да бях почувствала кого рисувам, преди да погледнеш скицата. Щеше ми се да те бях подготвила по някакъв начин.
— Ти нямаш вина. Четох проклетите описания и не успях да събера две и две. — Сега той се питаше как така не бе прозрял нищо, ала нямаше връщане назад. — Не ми харесва идеята, че три богини са поставили началото на рода ми, за да осъществят някакви свои намерения.
— Можеш да им го кажеш, когато намерим острова. — Райли сви рамене. — Възможно е да ги срещнем, все пак са богини. Също така мисля, че ще намерим острова оттук, че е близо до този бряг, точно както е бил за общия праотец на Бран и Дойл.
— Мога да се гмурна в морето и да огледам. — Аника се сгуши до Сойер. — Сойер каза, че тази нощ ще ме свали долу, така че мога да огледам под водата.
— Можеш, но едва ли ще е толкова лесно.
— А и не му е дошло времето — обади се Саша. — Спокойно, не е видение, просто логика. Няма причина островът да ни се разкрие, докато не намерим и последната звезда.
— И аз съм на същото мнение. — Най-после Райли се отпусна в едно кресло, изтегна се. — Едва ли разполагаме с много време, преди да ни нападне Нереза, затова не бива да го губим.
— Тренировките започват утре, на разсъмване — обяви Дойл.
— Няма измъкване от теб! А аз уредих лодка и оборудване. Познаваш ли тези води, Аника?
— Не много добре, но ще плувам и ще се оглеждам. За пещери.
— Чудесно — Райли вдигна чашата си в знак на одобрение. — Значи, Аника разузнава, аз отговарям за екипировката, Бран работи по допълнителните магии.