— А Дойл и аз ще подготвим стрелбището — вметни Сойер.
— Аз пък ще довърша вечерята и ще порисувам още малко.
— Ще хапна от яхнията ти по-рано — каза ѝ Райли. — Няма да чакам до последния момент преди настъпването на промяната. Бран, има ли начин да направиш нещо на една от вратите, за да мога да се прибирам без ничия помощ?
— Да, трябваше сам да се сетя. Ще направя заклинание на вратата, която води към кухнята, така че трябва само да я доближиш.
— Благодаря ти. Ако няма какво повече да обсъждаме и не се нуждаете от мен, ще отида да потренирам във фитнеса.
— Нали чу, че започваме тренировки на разсъмване?
Райли се усмихна на Саша.
— Аз ще тренирам друго. Хей, защо не дойдеш с мен? Ще повдигаме малко тежести.
— Предпочитам да вдигам черпака.
— Аз ще дойда с теб! — Аника тутакси застана до нея. — Харесват ми огледалата в салона.
— Да, знам. Да вървим тогава.
— Какво ще вдигаме? — попита Аника, докато следваше Райли по петите.
— Бас държа, че ще превърне помпането на мускули в забава. — Сойер се усмихна подире ѝ, понечи да отпие от бирата си, улови погледа на Саша.
— Имам да свърша нещо, Дойл — реши изведнъж. — След малко се връщам за стрелбището.
— Трябва ми нов скицник. — Саша се изправи, излезе заедно с него от стаята. И остави Дойл и Бран сами.
— Баба ми е жива — поде Бран. — Изминава по пет километра всеки ден, в студ и пек, има котка на име Моргана, следи дядо да не пуши пури и всяка вечер си пийва уиски. Ще ми е много мъчно, когато си отиде от този свят.
Той замълча унесено.
— Семейството ми идва тук от време на време, присъстваше и на строежа на къщата. С баба заедно разглеждахме руините преди началото му. Каза ми: „Момче, добър избор си направил. Всички къщи познават любов и скръб, смях и сълзи. Но това място е пропито от тях. Почитай го дори когато вече е твое“.
— Ясновидка ли е?
— Не, не е. Магьосница, да, но не и ясновидка. Тя го е почувствала, почувствала е онова, което е тук, както го почувствах и аз. Кръвта зове. Твоят зов към мен. — Бран се наведе напред към приятеля, към брата. — Ти си изгубил семейството си, Дойл, някои от роднините си заради жестокост, други заради естествения ход на живота. Искам да знаеш, че все още имаш семейство.
— Независимо дали го искам или не?
Бран само се усмихна.
— Е, това е нещо, което не можем да избираме, нали така?
Дойл трябваше да признае, че се беше сближил с Бран по-бързо и по-лесно, отколкото с когото и да било от близкото си минало, а и от по-далечното. Нещо в него, помисли си сега, просто го бе привлякло.
Повикът на кръвта.
— Бях престанал да го искам. Да искам семейство — поясни Дойл. — Нарича се „оцеляване“. Въпреки цялата ти сила, Бран, ти не знаеш какво е да си виждал безброй изгреви и да си наясно, че за теб те ще продължат вечно, но няма да е така за хората, които имат значение за теб. Ако позволиш да имат значение.
— Не знам — съгласи се Бран. — Но знам какво има значение сега. Ние сме една кръв и преди да го узнаем, бяхме приятели. Поверих ти живота си и този на жената, която обичам. И отново ще ти се доверя. Няма по-силна връзка от тази.
Горчилката не се бе отмила.
— Те ме върнаха тук, боговете, съдбата.
— Но не си сам.
Като кимна бавно, Дойл срещна тъмните очи на Бран.
— Не, братко, не съм сам. За мен всичко започна тук. Може би пак тук ще го довършим.
Вечерта наближаваше и Райли си взе една купичка със супа в стаята. Изяде я, докато правеше още проучвания. През годините бе идвала много пъти на разкопки в Ирландия, и то тъкмо в тази част. Посещавала я бе и с родителите си като дете, по време на техните експедиции.
Знаеше, че има пещери — на сушата, в морето — и руини и каменни кръгове. Преди да прочете дневника, смяташе, че звездата е в Клеър или около него — но не изключваше и вероятността да е паднала в друга част на Ирландия.
Сега обаче бе сигурна, че звездата се намира в Клеър.
Огнената звезда беше в пещера под водата. Част от скала в подземна пещера. Тя бе призовала Саша.
Водната звезда — отново във водата, но този път от водата, чакаща Аника да открие статуята на богинята и да я разпознае по синия ѝ блясък.
Възможно бе моделът да се повтори и сега. Пещера в студените крайбрежни води на Атлантическия океан. Лед, студ. И това се връзваше.
Дали Ледената звезда щеше да пее или да ги призове като останалите звезди? Кой щеше да я чуе? Засега тя залагаше на Дойл. Бран също би могъл да е избраният, но Дойл имаше по-дълбоки корени тук.
Тя щеше да го наглежда, за всеки случай.
Аника щеше да разузнае в морето — както може да го направи само една русалка. А през това време тя ще се порови по своя начин — в книгите, интернет, картите.