Бойни полета, осеяни с мъртъвци, доста от тях покосени от собствената му ръка. Вонята на война, винаги една и съща, независимо от века, оръжията, мястото. Воня на кръв, смърт и страх. Първата жена, която си бе позволил да обикне, умираща в ръцете му, и мъртвороденото дете, заради което си беше отишла. Втората жена, с която бе рискувал век по-късно, остаряваща и огорчена, че той е все така млад.
Умирането, болката от него. Възкръсването, болката от него.
Нереза, преследването ѝ около света, през времето. Участието в битки с петимата, на които бе започнал да се доверява. Още кръв, още страх. Голям кураж.
Съскането на меча, мъртвешката песен на стрелите, свистенето на куршумите. Писъкът на създанията, изровени от ада на зъл бог.
Вълкът, невъзможно красив, с очи като горещо уиски.
Жената, блестяща и смела, с остър ум и бързи реакции.
Тези нейни очи — караха го да се чуди.
Вълкът се сгуши до него, другар в нощта. Топъл, мек, накара го да изпита странен покой. Зората изгря в кървавочервено и златисто и засенчи луната с цветове и светлина. Вълкът нададе кратък вой.
И се промени. Плът и крайници, гърди и устни. Превърна се в жена, стегнатото ѝ дисциплинирано тяло се притискаше голо към неговото. Долови уханието на гора върху кожата ѝ, копнеж в очите ѝ.
Когато се претърколи, за да легне отгоре ѝ, тя се засмя. Когато впи устни в нейните, тя изръмжа, заби нокти в гърба му. Той загали гърдите ѝ, твърди и съвършени, гладки като коприна под грапавите му длани. Усети вкуса на гора, на диво животно в устата си.
Тя изви тяло подканящо, силните ѝ крака го обгърнаха. Той го направи, проникна мощно, бързо, дълбоко в стегнатата мокрота, докато тези нейни очи — на вълк, на жена — го гледаха. Докара и нея, и себе си почти до лудост. Обладаваше я безмилостно, докато…
Събуди се в тъмното, твърд като желязо и сам.
Изруга, нейният аромат — на диво животно и гора — продължи да го преследва още известно време.
Последното, от което се нуждаеше, бе секс с жена, която през повечето време го вбесява. До приключването на тази мисия той трябваше да се съсредоточи изцяло върху звездите, върху унищожаването на Нереза, върху оцеляването на петимата, които се биеха редом до него.
Щом това бъде направено, той ще намери жена за неусложнен, неангажиращ секс, която охотно да преспи с него. А след това…
Не му трябваше да мисли толкова надалеч.
Неспокоен, раздразнен — нямаше да я сънува, ако не беше дошла при него на гробището, — той се претърколи от леглото.
Подушваше зората, видя я как приближава в изсветляващия мрак. Гол отиде до отворената врата и излезе на терасата, за да подиша свеж влажен въздух.
Съвсем лекият шум го накара да се завърти рязко, готов да скочи за меча си. На своята тераса и с лице към морето стоеше Саша до триножника си, облякла една от ризите на Бран върху тънката си нощница. Бран, само по джинси, стоеше зад нея, а светлината от стаята им ги осветяваше.
На нея Дойл видя напрегнатото изражение върху лицето на Саша, докато тя рисуваше с въглен в скицника.
Бран погледна към него, изви глава.
— По-добре си сложи панталони — провикна се. — Май ще започнем деня с видения.
— Ще събудя останалите.
Дойл се облече бързо и след леко колебание взе меча си, преди да излезе. Почука отсечено на вратата на Райли, спомни си, че слънцето всеки момент ще изгрее — и просто бутна вратата.
Вълкът стоеше пред почти угасналия огън в камината и трепереше. Нададе ниско, предупредително ръмжене.
— Спести си го! — сопна ѝ се Дойл. — Заради Саша е. Не, добре е — добави, когато вълкът се приготви да изхвърчи от стаята. — Рисува. Бран е с нея. Тя…
Той спря, когато вълкът отметна назад глава и нададе протяжен вой. Очите му останаха свирепи, впити в неговите, мятащи гневни искри. Но отдолу прозираше безпомощност, която го накара да отстъпи. Макар да му се искаше да присъства на впечатляващата ѝ трансформация, той затвори вратата, прояви такт.
Чу виенето, болката и триумфа, докато се отдалечаваше бързо, за да събуди останалите.
6
.
Дойл реши, че няма смисъл да чака останалите, и отиде право в големия апартамент в кулата. Френските прозорци на елегантната му дневна, от които се излизаше на терасата, бяха отворени.
Бран му хвърли бърз поглед.
— Събуди се минути преди ти да се появиш отвън. Каза, че се нуждае от статива си. Едва успях да я наметна — знаеш колко е студено, — преди да слезе долу и да започне да рисува.
Той направи знак на Дойл да приближи, отведе го при една маса на терасата. Дойл разгледа скиците с въглен на воднистата светлина. Видя още една на Арианрод, сега във военно облекло, с меч на бедрото. Другите сигурно бяха Селена и Луна. Едната — мургава красавица, също облечена за битка и въоръжена с лък, другата — прекрасна като слънчев изгрев, с гълъб на рамото и меч в ръката. В мургавата той разпозна нещо от сестрите си — най-голямата и най-малката — почувства познатото бодване в сърцето. А в другата разпозна брат си — миловидното му лице, добрите му очи.