— Аз мога. — Дойл скочи на пейката, въпреки разлюляното море. Замахна към Цербер и почти отсече средната му глава.
Мечът му срещна този на Нереза и ударът на метал в метал разтърси въздуха.
— Разтърси световете.
Една от главите се насочи към него и срещна мълнията на Бран. Дойл престана да забелязва бушуващото море, стрелбата, отприщената мощ.
Очите му, мислите му, всичко в него се съсредоточи върху Нереза и вековната му нужда да я унищожи.
Той имитира уплаха, видя триумфа в очите ѝ, когато острието ѝ успя да пробие гарда му и поряза рамото му.
И докато злото тържествуваше, той заби меча си в сърцето ѝ.
Лудите ѝ очи се завъртяха от шока. Острият ѝ писък се сля с рева от третата глава, когато следващият куршум на Сойер попадна право в целта.
Нереза се помъчи да излети нагоре, да избяга, но заедно със звяра се стовари в черното, кипнало море и то я погълна.
С падането ѝ бурята утихна. Замаяна и задъхана, Райли насочи лодката през вратата, зад която се носеше Стъкленият остров — като спокоен сън.
След което се свлече в лодката.
— Райли!
Когато Саша извика, Дойл се извъртя рязко, с вдигнат окървавен меч.
— Не, не, заради луната е. Променила се е. И аз се променям. Мамка му, мамка му!
— Държа я. Някой да започне да изгребва водата или ще потънем, преди да стигнем до брега. — Дойл се отпусна на колене, помогна на Райли да свали дъждобрана, пуловера си. — Държа те. — Притисна устни към слепоочието ѝ, когато тя започна да се променя. — Държа те, вълчице моя.
Тя се остави на промяната, остави го да я вдигне над наводнената палуба. А когато се плъзнаха към брега, сякаш се движеха по спокойно езеро, го остави да я отнесе на пясъчната ивица, където направи първите си стъпки на острова като вълк.
19
.
През целия си живот Райли никога не бе съжалявала за ликанската си кръв. Никога не бе проклинала луната, нито бе мразела промяната. Ho когато се озова на Стъкления остров, място на загадки и магии, с неизвестна възраст, невъзможността ѝ да говори я ядоса.
Долови миризмите на цветя и цитруси, море и пясък, хладната зеленина на тревите, дима от факли, наредени покрай пътека, която се виеше нагоре по висок хълм, където се възправяше замък, блеснал като сребро, облян в светлина. Почувства топлия лек ветрец — като балсам върху измръзналото ѝ тяло.
И изпита отчаяната нужда да тича, докато в нея бушуваше първичната енергия на промяната. Това я накара да потрепери, дори когато Дойл клекна до нея и постави нежно ръка върху врата ѝ.
— Не тичай, не още.
В нея се проведе поредната битка между инстинкт и разум. Но очите му, силни и зелени, я задържаха. После тя изопна мускули, приготви се да напада и да се защитава и подуши нещо… друго.
До нея Дойл посегна към меча си.
Те се появиха, влетяха от мрак в светлина — лунните богини от виденията и творбите на Саша. С меч, от който все още капеше кръв, Дойл се изправи. Бран го улови за лакътя.
— Прибери меча си,mo chara. Те идват от светлината. Не го ли усещаш?
— И как да кажа „здравей“ на една богиня? — зачуди се Сойер. — Имам предвид на такава, която не иска да те убие.
Аника разреши проблема, като изтича напред с развята мокра плитка.
— Здравейте! Толкова сме щастливи! Толкова сте красиви! Приличате на мама и на мо̀раи. Като в картините, които нарисува Саша. Ние сме много мокри и… о, по мен има кръв. — Все едно махаше прашинка от ревер, Аника изтри кръвта от ръката си. — Съжалявам, че изглеждаме по този начин.
— И така става — промърмори Сойер.
Луна се усмихна.
— Добре дошли тук, синове и дъщери на Стъкления остров. — Тя докосна Аника по лакътя, излекува порязаното, докато я целуваше по бузата.
— О, благодаря ти! Донесохме ви звездите. При Саша са. И тя кърви малко. И Сойер — той е моят любим. И Бран кърви и има изгаряния. Луната тук е пълна, затова Райли трябваше много бързо да се промени във вълк. А това е Дойл. Той прониза Нереза с меча си и тя падна в морето. Битките вече свършиха и ние сме тук. Аз съм щастие.
— Ти си радост — каза Луна. — А вие сте обичани — обърна се към всички.
— Ти си кураж. — Арианрод пристъпи напред. — А вие сте ценени. Ще вървим — обясни тя на Райли, — но ти трябва да тичаш. Свободна си да го направиш! — След това се обърна към Дойл. — Давам ти дума, че тя ще е в безопасност и ще се върне при теб.
Вълкът обърна глава, погледна към Дойл. После с няколко скока прекоси пясъка и потъна в мрака.
— Райли винаги ще намира пътя към теб, ти към нея — също.
— Ти си сила и доблест. — Селена пристъпи към Бран, целуна го по бузата. — Мощ и светлина. Вие сте уважавани и имате цялата ни благодарност.