Селена вървеше надолу по мраморния коридор, а роклята й се развяваше като вълна от бяло и лилаво. Каол бе зад нея, поставил ръка върху оформената като орел дръжка на меча си.
— Тук има ли нещо интересно?
— Какво друго би искала да видиш? Вече разгледахме трите градини, балните зали, музейните зали, а също и най-хубавите гледки, които каменният замък предлага. Ти не искаш да се качваш в стъкления, а тук няма какво повече да се види.
Тя скръсти ръце. Бе успяла да го убеди да я разведе из замъка под претекст, че й е много скучно — а всъщност така планира няколко възможни пътя за бягство от покоите си. Замъкът бе стар и повечето от коридорите и стълбищата му не водеха наникъде. Нямаше да й е лесно да избяга. Съревнованието обаче започваше утре, какво друго можеше да направи, освен да се приготви за евентуален провал?
— Не мога да разбера защо не искаш да се качиш в стъкления замък
— продължи той. — Няма никаква разлика в интериора, дори няма да разбереш къде си, освен ако някой не ти каже, или не погледнеш през прозореца.
— Само луд човек би влязъл в дом, направен от стъкло.
— Стъкленият замък не отстъпва по здравина на камъка и стоманата!
— Да, до момента, в който някой дебелак не влезе и не потроши пода.
— Това е невъзможно.
Но мисълта да стъпи на стъклен под я плашеше.
— Няма ли менажерия или библиотека, която да можем да разгледаме?
Минаха покрай две затворени врати. Чуха как някой пее и свири на арфа.
— Какво има там?
— Дворът на кралицата. — Той я хвана за ръката и я задърпа надолу по коридора.
— Кралица Джорджина?
Нямаше ли представа колко много информация й дава. Наистина ли не я възприемаше като заплаха? Трябваше да прикрие гримасата си.
— Да, кралица Джорджина Хавилиард.
— А малкият принц у дома ли си е?
— Холин? Той е на училище.
— Хубав ли е като батко си? — ухили се Селена.
Каол целият се напрегна.
Всички знаеха, че десетгодишният хлапак е грозен и отвратителен и отвън, и отвътре. Тя си спомни скандала, който бе избухнал няколко месеца преди да я хванат. Холин Хавилиард бе установил, че кашата му е изгорена и бе наредил да размажат от бой отговорната слугиня, така че да й останат белези завинаги. Платиха компенсация на семейството на жената, а Холин бе отведен да учи в планините.
Всички разбраха. Кралица Джорджина отказа да се вижда с придворните си цял месец.
— Холин ще порасне — изсумтя Каол. Стъпките му сякаш олекнаха, когато се отдалечиха от покоите на кралицата. Останаха смълчани няколко минути, а след това ненадейно нещо избухна, последвано от втори взрив.
— Какъв е този ужасен шум? — попита Селена. Капитанът я преведе през стъклените врати, излязоха в една градина и той посочи нагоре.
— Часовниковата кула — отговори. Бронзовите му очи светнаха весело, а часовникът удари за последно. Селена никога не бе чувала такива оглушителни камбани.
В градината се издигаше кула, съградена от черен като мастило камък. По два каменни гаргойла*, разперили криле и отворили усти в беззвучен крясък, стояха на всяка от четирите страни на часовника.
— Какво отвратително нещо — прошепна тя. Цифрите приличаха на воинска окраска на бялото лице на часовника, а стрелките напомняха мечове, стържещи по перлената повърхност.
— Като дете не смеех да го приближа — призна си Каол.
— Не очаквах да видя нещо подобно пред Портите на Уирда. Не и в градина. Колко е старо?
— Кралят го построи по случай раждането на Дориан.
— Кралят? Сегашният крал?
Каол кимна.
— Но защо е построил такова отвратително нещо?
— Хайде — каза той, без да обръща внимание на въпроса й — да вървим.
Но Селена остана загледана в часовника. Тънкият ноктест пръст на каменния демон сочеше към нея. Можеше да се закълне, че усмивката му се е разширила и разкрива още повече от острите му зъби. Тъкмо се накани да последва Каол, когато забеляза една плоча пред себе си.
— Какво е това?
— Кое?
Тя посочи към знака, отбелязан на плочата. Кръг с вертикална линия, която минаваше през средата му и излизаше извън него. И двата й края бяха закривени. Едната сочеше нагоре, а другата надолу.
*Статуя на каменен демон — Бел.прев.
— Това да не отбелязва края на пътя?
Той застана до нея.
— Нямам представа.
— Сочи към него — рече Селена, като имаше предвид гаргойла. — Какво означава този символ?
— Че ми губиш времето — отвърна той. — Вероятно е декоративен.
— Има ли и други подобни символи?
— Ако се огледаш, сигурно ще намериш.