— Тъкмо това е унизителното!
— Тъкмо това е капанът. Трябва да останеш незабелязана по време на съревнованието. Няма да блестиш, няма да пребиваш крадци, войници и главорези. Ще се представяш прилично, така че никой да не заподозре нищо. Така че да са сигурни в елиминацията ти и да съсредоточат вниманието си върху по-силни и по-опасни противници като Каин. И тъкмо така ще спечелиш — продължи Каол — и ще видиш изражението на лицата им, когато разберат, че са били победени. Тогава успехът ти ще е още по-сладък, а обидите и униженията ще си струват. — Той протегна ръка, за да я изведе навън. — Какво ще кажеш за това, Лилиан Гордайна?
— Ще кажа, че мога и сама да се грижа за себе си — отвърна спокойно тя, но пое ръката му. — Трябва обаче да ти призная, че си брилянтен, капитане. Толкова брилянтен, че мога да ти подаря един от брилянтите, които възнамерявам да задигна от кралицата. Той се разсмя.
Двамата излязоха навън.
Където я очакваше надбягването.
Дробовете й горяха. Краката й бяха като от олово. Но не спираше да бяга и се стараеше да е в средата на групата шампиони. Бруло, Каол и останалите треньори ги следваха на коне, придружени от три дузини въоръжени стражи.
Някои от шампионите, сред които Грейв, Нед и Бил, бяха с дълги окови. Селена явно беше привилегирована, че Каол не е оковал и нея.
За огромна нейна изненада Каин водеше с лекота останалите. Как можеше някой толкова едър да е и толкова бърз.
Звуците от хрущящи сухи есенни листа и неравно дишане изпълниха топлия есенен въздух. Селена обаче не изпусна от поглед влажната тъмна коса на крадеца пред нея. Стъпка след стъпка, вдишване и издишване, това бе ритъмът, който трябваше да спазва. И не трябваше да забравя да диша равномерно.
Далеч пред тях Каин взе завоя и се отправи обратно към замъка. Последваха го като ято птици. Крачка след крачка, без забавяне на ход. Нека гледат Каин, нека насочват заговорите си срещу него. Селена нямаше нужда от победата в това състезание, за да докаже, че е най-добра. Беше си добре без похвалите на краля! Увлечена в мислите си, тя пропусна да си поеме въздух и краката й се огънаха. Въпреки това запази равновесие. Надбягването щеше да свърши. Скоро.
Дори не посмя да се озърне назад, за да провери дали някой не е паднал. Усещаше обаче върху себе си погледа на Каол, който й напомняше да си стои в средата на колоната. Явно все пак имаше някаква вяра в силите й.
Дърветата се разредиха и разкриха полето между игрището и конюшните. Финалната права! Зави й се свят. Щеше да изпсува от болката, която прониза едната половина на тялото й, ако имаше дъх за това.
Трябваше да остане в средата на колоната.
В средата на колоната!
Каин излезе от дърветата и вдигна победно ръце. Изтича още няколко крачки, като забави ход, за да успокои дишането си, а треньорът му изръкопляска. Единствената реакция на Селена бе да продължи да тича. Оставаха й само още няколко метра. Светлината на откритото поле ставаше все по-ярка и по-ярка. Трябваше да остане в средата на колоната. Годините тренировки с Аробин Хамел я бяха научили колко е опасно да се предадеш.
Тогава излезе от дърветата и синевата на небето и зеленината на тревата на откритото поле сякаш избухнаха пред очите й. Мъжете пред нея забавиха ход. Тя едвам се сдържа да не падне на колене и умерено забави крачка, като си наложи да не спира да диша, докато звездичките не изчезнаха от погледа й.
— Браво — излая Бруло, като спря коня си и огледа първите пристигнали. — Пийнете малко вода. После продължаваме с тренировките.
С помътнял поглед видя как Каол спира коня си. Краката й сами се насочиха към него, а после го подминаха и тя тръгна обратно към гората.
— Къде отиваш?
— Изпуснах си пръстена — излъга тя и даде всичко от себе си, за да изглежда разсеяна. — Само минутка да го намеря.
Без да изчака разрешението му, Селена се върна в гората, придружавана от присмехулните викове на останалите шампиони, които я бяха чули. От шума пред себе си разбра, че още някой приближава. Отиде със залитане към храстите. Светът около нея притъмня.
Падна на колене и повърна. А след това продължи да повръща, докато в нея не остана нищо. Последният шампион мина покрай нея. Трепереща, тя се хвана за най-близкото дърво и се изправи. Намери капитан Уестфол да я чака на пътя свил устни.
Обърса уста с ръкав и не му каза нищо, когато излезе от дърветата.
13.
Бруло ги освободи по обяд. Селена бе, меко казано, гладна. Бе излапала половината си обяд, тъпчейки хляб и месо в устата си, когато вратата на столовата се отвори.