Тя въздъхна и отново се обърна към прозореца, все едно можеше да види Ейлве през него.
Внезапно хвана ръката на Селена и я стисна. Пръстите й бяха изненадващо груби и издаваха, че принцесата е държала меч или кинжал. Погледите им се срещнаха и принцесата я пусна.
„Може би слуховете, че е свързана с бунтовниците в Ейлве, са истина."
— Ще ми правите ли компания, докато съм тук, лейди Лилиан?
Селена примигна. Пряко волята си, се почувства удостоена с висока чест.
— Разбира се. Когато мога, ще съм Ви на разположение.
— Имам кой да ми бъде на разположение. Трябва ми някой, с когото да разговарям.
Селена грейна. Просто не можа да се сдържи.
Тогава Каол излезе в коридора и се поклони на принцесата.
— Съветът ще ви приеме — преведе думите му Селена.
Нехемия простена, но благодари на Каол, преди да се обърне отново към нея.
— Радвам се, че се срещнахме, лейди Лилиан — каза тя и очите й светнаха — Мир вам.
— Вам също — отговори асасинът и я изпрати с поглед.
Никога не бе имала много приятели, а и малкото, които имаше, често я разочароваха. Понякога с катастрофални последици, както бе научила онова лято с Тихите асасини от Червената пустиня. Тогава се бе заклела никога повече да няма вяра на момичета, особено на такива, които разполагат с власт. И са готови на всичко, за да стане тяхното.
Когато вратата се затвори зад гърба на принцесата обаче, Селена си каза, че може би греши.
Каол Уестфол наблюдаваше как асасинът обядва, а очите му се стрелкаха от една чиния към друга. Селена се бе освободила от роклята си веднага щом се прибра в покоите си, и сега бе облечена с роба в цветовете на роза и нефрит. Отиваха й много.
— Много си мълчалив днес — каза тя с пълна уста. Никога ли не спираше да яде? Ядеше повече от всички, които той познаваше, включително и от стражите му. Винаги си сипваше допълнително. — Да не се влюби в принцеса Нехемия?
Той едвам разбра думите й.
— Онова магаре?
Веднага съжали за репликата си. Очите й се присвиха и сега предстоеше лекция, а той не бе в настроение да го наставляват. Имаше си други грижи. Преди да напусне тази сутрин, кралят не бе взел нито един от стражите, които той бе препоръчал за пътуването му, отказа да сподели къде ще ходи и отхвърли предложението му да го придружи.
Не само това, но и няколко от кралските хрътки бяха изчезнали. Намериха единствено полуизядените им останки в северната част на двореца.
А това си бе тревожно.
Кой бе способен на подобно деяние?
— Какво им е лошото на упоритите момичета? — попита Селена. — Освен това, че не са кифли, които могат само да заповядват или да клюкарят?
— Просто не харесвам такива жени.
Това се оказа точната реплика, тъй като тя запърха с клепки.
— А какви?
— Определено не твърдоглави убийци.
— Представи си, че не бях убийца — нацупи се тя. — Щеше ли да ме харесаш тогава?
— Не.
— Нима предпочиташ лейди Калтейн?
— Не ставай глупава.
Бе лесно да бъде груб, но ставаше прекалено лесно и да бъде и мил. Отхапа от хляба си. Селена продължи да го гледа, килнала глава настрани. Понякога чувстваше, че го наблюдава така, както котката наблюдава мишка. Запита се колко ли време ще й отнеме, преди да скочи.
Тя сви рамене и отхапа от ябълката си. В нея имаше и нещо момичешко. Не можеше да търпи двойствеността й.
— Зяпаш ме, капитане.
Почти понечи да се извини, но млъкна навреме. Тя бе убийца, грубиянка и простачка. Щеше му се месеците просто да отлетят, да я назначат за шампион и след това, подир години вярна служба, да я отпратят. Не бе спал добре, откакто я изведоха от Ендовиер.
— Имаш храна по зъбите си — информира я той. Тя я махна с острия си нокът и обърна глава към прозореца. Дъждът барабанеше по стъклото.
Към него ли гледаше, или към нещо отвъд него?
Каол отпи от бокала си. Въпреки надменността си бе умна, сравнително любезна и понякога чаровна. Къде обаче бе мракът в нея, запита си той. Защо не се покажеше, за да я хвърли в тъмницата и да прекрати това нелепо съревнование?
В нея имаше нещо смъртоносно, и то не му харесваше.
Но когато се появеше, щеше да бъде готов.
Запита се кой ли от двамата ще оцелее след битката.
14.
През следващите четири дни Селена се събуждаше преди настъпването на зората, за да тренира, и използваше всичко налично — столовете, рамката на вратата, дори масата за билярд и стиковете. Топките се оказаха много подходящи за упражненията за пазене на равновесие. Призори Каол се появяваше за закуска. След това тичаха из парка и той бе редом с нея. Есента най-после бе настъпила и въздухът ухаеше на сухи листа и сняг. Каол никога не казваше нищо, когато Селена се превиеше на две с ръце на коленете и повърнеше закуската си, нито пък отбеляза факта, че всеки следващ ден тичаха все по-надалече и по-надалече, без тя да спира да си поема дъх.