Щом свършеха с бягането, тренираха в малко помещение далеч от очите на съперниците. И така докато Селена не паднеше на земята и не кажеше, че още малко и ще умре от глад и изтощение. По време на уроците ножовете й останаха любими, но все повече се привързваше и към дървения жезъл, тъй като можеше здраво да налага с него, без да я е страх, че ще отреже нечия ръка. Не видя повече принцеса Нехемия, нито чу нещо за нея от слугините.
Каол винаги идваше и за обяд, а после асасинът се присъединяваше към останалите шампиони за още няколко часа тренировки под наблюдението на Бруло. По-голямата част от обучението бе колкото да се уверят, че претендентите наистина могат да си служат с оръжията. Разбира се, тя не показваше цялото си майсторство, а толкова, колкото Бруло да не я критикува, но и да не я хвали като Каин.
Каин. Колко само го презираше! Бруло на практика го боготвореше — и дори останалите шампиони се отнасяха към него с уважение. Никой не си направи труда да каже на нея, че е изпълнила перфектно някое от движенията. Така ли се чувстваха останалите убийци от Асасинската крепост, докато я бе обучавал Аробин Хамел?
Трудно й бе да се съсредоточи, докато Каин е наблизо, готов да й се подиграе и при най-малката грешка. Надяваше се да не я разсеят и да не отпадне още в първия кръг. Бруло не бе подсказал какво може да е изпитанието и Каол също нямаше представа.
В деня преди първото изпитание тя разбра много преди да стигне до тренировъчната зала, че нещо не е наред. Каол не се появи на закуска и изпрати стражите си да я изпроводят до залата, където се упражнява сама. Не се появи и за обяд и когато Селена пристигна в залата с ескорта си, в нея кипяха незададени въпроси.
В отсъствието на Каол тя застана до една колона и се загледа в останалите състезатели, които бяха обкръжени от треньорите си и стражите. Бруло още не бе дошъл, което също беше странно. Освен това стражите бяха прекалено много.
— Какво става според теб? — попита зад гърба й Нокс Оуън, младият крадец от Перант. По време на тренировките бе показал прилични умения и много от останалите искаха да се пробват срещу него. Той обаче предпочиташе все още да не сваля картите.
— Капитан Уестфол не дойде на тренировките тази сутрин — рече тя. Нямаше да стане нищо лошо, ако го признаеше.
— Нокс Оуън — протегна ръка той.
— Знам кой си — отвърна тя, но въпреки това я стисна. Имаше здрава хватка, а ръцете му бяха загрубели. Явно бе видял доста от живота.
— Това е прекрасно. Чувствам се невидим с онова говедо дето се хвали по цял ден. Всеки ден.
Той кимна с брадичка към Каин, който бе застанал в центъра на арената и разгледаше огромните си бицепси.
На ръката му блещукаше голям пръстен с черен камък. Бе странно, че го носи по време на тренировката.
— Видя ли Верин? — продължи Нокс. — Стори ми се, че ще повърне. Той посочи към устатия крадец, когото Селена искаше да пребие. Обикновено Верин бе плътно до Каин и се подиграваше на останалите. Сега обаче бе застанал до прозореца с изцъклени очи и пребледняло лице.
— Чух го да говори с Каин — обади се плах глас зад тях. Видяха Пелор, най-младия сред асасините, да стои наблизо.
Бе прекарала един ден да го наблюдава. Тя се правеше на посредствена, но той наистина бе такъв и се нуждаеше от упражнения.
„Какъв убиец само... та гласът му още мутира! Как са го пуснали тук?"
— И какво каза? — пъхна ръце в джобовете си Нокс. Дрехите му не бяха парцаливи като на останалите, а самият факт, че бе чувала името му, означаваше, че наистина е бил добър крадец в Перант. Луничавото лице на Пелор пребледня.
— Намерили Бил Частейн Окоядеца мъртъв тази сутрин.
Шампион бе убит. При това изпечен главорез!
— Как е умрял? — попита тя.
Пелор преглътна.
— Верин каза, че гадно. Все едно някой го е изкормил. Попаднал е на тялото по пътя насам.
Нокс прокле под нос, а Селена огледа останалите шампиони. Всички бяха притихнали и се бяха събрали на шепнещи си групички. Историята на Верин се разпространяваше бързо.
— Каза, че тялото на Частейн било на кайма — продължи Пелор.
Тя усети как я полазват тръпки, но само поклати глава. Точно тогава един страж влезе и им предаде нарежданията на Бруло да тренират каквото и както поискат. Почувствала нужда да се разсее, тя се отправи към купчината оръжия, без да си направи труда да каже довиждане на Нокс и Пелор, и взе метателните ножове.