Зае място до мишените за стрелба с лък. След малко Нокс се присъедини към нея и започна да се цели с ножове. Улучваше втория кръг и никога не приближаваше центъра. Ножовете видимо не му се удаваха като лъка.
Тя изтегли кинжал от колана си. Кой би могъл да убие някой от шампионите така брутално? И как се бе измъкнал, ако тялото наистина е било около залата? Замъкът гъмжеше от стражи.
Ден преди първото изпитание имаше мъртъв шампион. Дали с това нямаше да започне серия убийства?
Тя се съсредоточи върху малкото черно петно в центъра на мишената. Успокои дишането си и вдигна ръка, след което отпусна китката си. Шумът от останалите шампиони заглъхна. Тъмнината на мишената я погълна. Тя въздъхна и хвърли кинжала.
Острието проблесна като падаща звезда от стомана и тя се усмихна мрачно. Бе улучила центъра.
Зад нея Нокс изпсува цветисто, когато кинжалът му улучи третия кръг. Усмивката й се разшири още повече, въпреки разкъсания труп, който лежеше някъде в замъка.
Селена изтегли още един кинжал, но се спря, когато Верин се обади от ринга, на който тренираше с Каин:
— Цирковите номера спират да вършат работа, когато станеш кралски шампион.
Тя премести погледа си върху него, но остана на позиция към мишената.
— По-добре ще е да научиш някои женски номера. Ако искаш, довечера мога да ти покажа какво имам предвид — продължи Верин. Двамата с Каин се изсмяха подигравателно. Селена стисна дръжката на кинжала толкова силно, че ръката я заболя.
— Не ги слушай — промърмори Нокс и метна още един кинжал. Отново пропусна центъра. — Точно тия двамата няма да се оправят с жена, ако ще да влезе гола в спалнята им.
Селена метна своя кинжал и острието се заби на косъм от това, което вече бе в центъра на мишената.
Нокс вдигна тъмните си вежди, които подчертаваха сивите му очи. Едва ли бе на повече от двайсет и пет.
— Много си точна.
— За момиче? — попита предизвикателно тя.
— Ами, не — метна още един кинжал той, — за когото и да е.
Отново пропусна. Отиде до мишената и прибра шестте си кинжала. Първо ги напъха в каниите, а след това отново се върна при линията за стрелба.
Селена се прокашля.
— Стойката ти е погрешна — прошепна тя, така че останалите шампиони да не я чуят. — И не държиш китката си както трябва. Нокс свали ръката си. Тя зае поза за стрелба.
— Краката ти трябва да са така — показа тя. Той остана загледан за миг, след което изимитира стойката й. — Леко изкриви колене. Изпъни рамене и отпусни китката. Метни, докато издишаш.
Тя му демонстрира. Кинжалът намери целта.
— Покажи ми отново — отвърна благодарно Нокс.
Тя повтори упражнението и отново улучи. След което стреля с лявата си ръка и извика доволно, когато острието удари дръжката на предишния кинжал.
Нокс се фокусира върху мишената.
— Определено ме посрами засмя се той, докато вдигаше ръка. Отпусни китката още малко — отвърна тя, — точно нейното движение е ключът към успеха.
Нокс се подчини и докато изпускаше затаения си дъх, метна кинжала. Не уцели абсолютния център, но влезе във вътрешното кръгче.
— Това е подобрение — вдигна вежди той.
— Мъничко — отвърна Селена и остана на място, докато той събра ножовете им и й подаде нейните. Тя ги прибра в колана си.
— Ти си от Перант, нали? — попита го. Макар никога да не бе ходила там, името на втория най-голям град в Терасен я изпълни с чувство за вина и страх. Бяха минали десет години от смъртта на семейството й. Десет години, откакто кралят на Адарлан бе нахлул. Десет години, откакто Терасен бе посрещнал смъртта си в тишина и със сведена глава.
Не трябваше изобщо да го споменава. Дори не знаеше защо го е направила. Постара се лицето й да изрази учтив интерес.
Нокс кимна.
— Всъщност за пръв път излизам от Перант. Ти си от Белхейвън, нали?
— Баща ми е търговец — отвърна тя.
— И какво мисли за дъщеря си, която се прехранва с крадене на бижута?
Тя се усмихна леко и метна кинжала си право в целта.
— Скоро няма да ме покани у дома, това е сигурно.
— Поне си в добри ръце. Имаш най-добрия треньор от всички. Видях ви да тичате сутринта. Аз трябва да се моля на моя да спре да пие и да ме остави да потренирам извън общото обучение. — Той кимна към треньора си, който стоеше облегнат на стената, спуснал качулка. — Пак спи. Отново!
— Капитанът на стражата може да бъде страшно досаден — отговори тя, като метна още един кинжал, — но наистина е най-добрият.
Нокс остана притихнал за миг, след което каза: