Наистина бе много хубава.
Тази, която ръкопляскаше, се оказа принцеса Нехемия. Не бе облечена с обичайната си бяла рокля, а в тъмна туника и отпуснати панталони. Държеше гравиран жезъл в ръката си. Принцесата потупа асасина по гърба и каза нещо, от което момичето се разсмя. Дориан се огледа наоколо. Къде бяха Бруло и Каол? Защо Асасинът на Адарлан бе насаме с принцесата на Ейлве? При това въоръжена? Това не можеше да продължава, не и след опита за бягство от предишния ден.
Дориан приближи, поклони се на принцесата и й се усмихна. Нехемия само кимна сдържано.
Нищо ново.
Дориан взе ръката на Селена. Ухаеше на метал и пот, но въпреки това той я целуна, като в същото време вдигна очи към лицето й.
— Лейди Лилиан — прошепна той.
Но. Ваше Височество. — Тя се опита да издърпа мазолестата си ръка, но Дориан не я пусна.
— Може ли да поговорим? — попита той и я отведе настрани, преди тя да може да възрази. Когато се отдалечиха, мина направо на въпроса си. — Къде е Каол?
—Така ли се говори с личния шампион? — скръсти ръце тя.
— Къде е? — намръщи се той.
— Не зная. Но ако трябваше да залагам, бих казала, че изследва тленните останки на Окоядеца. Или пък тези на Свен. Освен това Бруло ми разреши да остана тук докогато си искам. Ако не си забравил, утре ме чака изпитание.
Разбира се, че не беше забравил.
— Какво търси принцеса Нехемия при теб?
— Потърси ме и когато Филипа й каза, че съм тук, настоя да се присъедини към заниманията ми. Жената явно не я свърта на едно място, без да върти меч.
Тя прехапа устни.
— Много разговорлива си станала.
— Ако беше дошъл да си побъбриш с мен по-рано, можеше и сам да го разбереш.
Той изсумтя, но налапа въдицата с ясното съзнание какво прави.
— И кога да стане това?
— Наистина имаш проблеми с паметта. Пътувахме от Ендовиер заедно, не помниш ли? И съм тук вече цели седмици.
— Изпратих ти онези книги — опита се да я умилостиви той.
— И дори не ме попита дали съм ги прочела.
Май бе забравила с кого разговаря.
— Говорих с теб веднъж, след като пристигнахме.
Тя сви рамене и понечи да си тръгне, но той се поддаде на раздразнението и я хвана за ръката. Тюркоазните й очи проблеснаха заплашително и се втренчиха в пръстите му — Сърцето му заби по-бързо, когато погледът й срещна лицето му. Наистина бе много хубава. Потна, но дяволски хубава!
— Не и ли е страх от мен? — погледна тя към меча на кръста му.
— Или и ти се дуелираш като капитан Уестфол?
Той я приближи, стиснал ръката й по силно, след което прошепна на ухото й:
— По-добре.
И ето го резултата. Тя се изчерви и премигна.
— Е — каза тя, но бе изтървала момента. Той бе спечелил. — Много забавно, Ваше Височество.
— Правя каквото мога поклони се той драматично. — Но не мога да оставя принцесата с теб.
— И защо? Мислиш, че ще я убия! Защо ми е да убивам единствения човек в замъка, който не е идиот? — И му хвърли поглед, подсказващ, че той е от мнозинството. — Да не говорим, че стражите й ще ме довършат още преди да си мръдна пръста.
— Просто не може да стане. Тя е тук, за да научи обичаите ни, а не да се бие.
— Тя е принцеса. Може да прави каквото си иска.
— И ти смяташ да я обучаваш на бойни техники?
— Май наистина те плаша малко — наклони глава тя.
— Ще я придружа до покоите й.
Тя махна с ръка.
— Късмет.
Той прокара пръсти през черната си коса и приближи принцесата, която ги очакваше с ръка на кръста.
— Ваше Височество — започна Дориан и даде знак на стражите й да приближат, — опасявам се, че трябва да се върнете в покоите си. Принцесата погледна зад него с вдигната вежда. Селена го смая, като заговори на ейлвийски, а принцесата тропна с жезъла си по земята и изсъска нещо. Дориан не владееше добре ейлвийския, а и принцесата говореше прекалено бързо, за да я разбере. За щастие, асасинът му преведе.
— Каза да се върнеш при танците си и да ни оставиш на мира.
Той се опита да остане сериозен.
— Кажи й, че е непристойно да се сражава.
Селена каза нещо, на което принцесата просто махна с ръка и отиде на тепиха.
— Какво рече? — попита Дориан.
— Казах, че си предложил да си първият й партньор — отвърна тя,
— нали не искаш да я разочароваш?
— Няма да се бия с принцесата!
— Тогава може с мен, ако искаш.
— Добре. В покоите ти. Довечера — отвърна спокойно той.