Внимателно се издигна нагоре.
— Съжалявам — простена Нокс, а краката му се удариха в нейните, докато той също търсеше цепнатина.
— Всичко е наред — отвърна тя.
Разтреперана и вцепенена, Селена започна да се катери отново по стената, като остави Нокс сам да си намери пътя. Бе глупаво, че го спаси, толкова глупаво.
Какво си бе мислила?
— Усмихни се — рече Каол, докато отпиваше от водата си. — Осемнайсето място не е толкова зле. А и класираха Нокс по-назад. Селена не отговори нищо, докато разбутваше морковите си с вилица. Наложи се да се изкъпе два пъти и да изхаби цял сапун, за да изчисти катрана от ръцете и краката си. А и Филипа бе прекарала по половин час над всяка нейна рана.
И макар да бе спряла да трепери, Селена все още чуваше писъка на ударилия се в земята Нед Клемент. Само смъртта му бе спасила Нокс от елиминацията. На Грейв дори не се скараха. Явно нямаше правила срещу нечестната игра.
— Справяш се точно според плана — продължи Каол, — макар да не смятам, че храброто спасяване остана незабелязано.
— И пак загубих — изгледа го кръвнишки тя. Дориан я поздрави за това, че бе спасила Нокс, а самият крадец й благодари няколко пъти, докато я прегръщаше, но Каол остана смръщен след края на изпитанието. Очевидно спасението не бе част от репертоара на една крадла на бижута.
— Не са ли те учили да губиш с достойнство — засияха златистите очи на Каол.
— Не — отвърна кисело тя. — Аробин ми казваше, че второто място е за първия от загубилите.
— Аробин Хамел? — Каол остави чашата си на масата. — Кралят на асасините?
Тя погледна през прозореца. Рифтхолд се виждаше едвам-едвам в далечината. Бе странно да си помисли, че Аробин е в същия град. Че е толкова близо до него.
— Не знаеше ли, че той е учителят ми?
— Бях забравил — отвърна Каол. Аробин щеше да я бичува заради това, че е спасила Нокс и е застрашила собствените си безопасност и успех в надпреварата. — Лично ли те е обучил?
— Да, и не само той. Извика учители от цяла Ерилея. Майсторите на бойните изкуства от оризовите плантации на южния континент, отровителите от джунглата Богдано... а веднъж ме изпрати при Тихите асасини от Червената пустиня. Нямаше цена, която да е прекалено висока за него. Или за мен.
С тези думи тя започна да си играе с една нишка от хавлията си.
— Каза ми, че трябва да си платя обучението, чак когато навърших четиринайсет.
— Обучил те е и после е поискат пари за това?
Тя сви рамене, но бе неспособна да скрие гнева си.
— Като куртизанка. И тях ги взимат млади и ги обучават в бордеите, докато не спечелят обратно всяка монета, похарчена за грима и обноските им.
— Отвратително — изръмжа той и тя се сепна от яростта в гласа му. Този път не бе насочена към нея. — Плати ли му?
— С лихвите — усмихна се студено тя. — И той похарчи всичко. Петстотин хиляди златни монети. За три часа.
Каол скочи от мястото си. Тя избута спомена назад, така че да спре да я боли.
— Но ти още не си се извинил — рече, за да смени темата.
— За какво да се извинявам?
— За ужасните неща, които ми наговори, докато тренирах с Нехемия.
— Не се извинявам за това, че съм казал истината — присви очи той.
— Истината? Отнесе се с мен като с ненормална маниачка!
— А ти каза, че ме мразиш повече от всеки друг.
— И не излъгах. — Въпреки думите й, на лицето й се появя усмивка, този път топла. Тя се оказа заразна и той също се ухили, след което й метна парче хляб, което тя хвана с една ръка и метна обратно към него. Той също го улови с лекота
— Идиот — засмя се тя.
— Маниачка — разсмя се и той.
— Наистина те мразя.
— Но не аз завърших осемнайсети — затапи я той.
Ноздрите на Селена се разшириха и тя метна по него ябълката си. Каол успя само да наведе глава, за да избегне удара.
Но радостта им не трая дълго. Скоро Филипа дойде с новината, че шампионът, който не се е явил на изпитанието, е намерен мъртъв на слугинското стълбище.
Тялото му бе разкъсано като от див звяр.
Новото убийство хвърли сянка върху следващите две седмици и изпитанията, които те донесоха. Селена ги премина с лекота — бяха за ловкост и проследяване, — но не привлече вниманието върху себе си нито с представянето си, нито в опит да спаси някого. Никой друг шампион не изгуби живота си, а Селена установи, че постоянно надзърта през рамо, макар Каол явно да смяташе убийствата просто за злощастни инциденти.
Всеки ден тя ставаше все по-добра в тичането и стигаше все по-надалече и по-надалече. Освен това се сдържаше да не убие Каин, когато той я дразнеше по време на тренировките. Престолонаследникът не си направи труда да се появи отново. Тя го виждаше само по време на изпитанията, където бе винаги ухилен и й намигаше, колкото да я накара да се изчерви като селска мома на вечеринка.