Имаше обаче и по-сериозни проблеми. До последния дуел оставаха не повече от девет седмици и някои от останалите шампиони, сред които и Нокс, се справяха достатъчно добре, за да застрашат финалните четири места. Каин щеше да е там, но кои ли щяха да са останалите трима?
Селена досега бе сигурна, че ще е сред тях.
Но ако трябваше да бъде честна със себе си, вече не беше.
23.
Семена погледна към земята. Познаваше тези сиви и назъбени скали, не бе забравила как хрущят под краката и, как миришат след дъжд, как лесно разкъсват кожата, ако някой те хвърли върху тях. Скалите бяха навсякъде и се издигаха в огромни каменни планини, пронизващи облачното небе. Тя не носеше почти никакви дрехи, които да я защитят от силните ветрове. Когато докосна дрипите си, гърлото й се сви. Какво се бе случило?
Завъртя се на пети и оковите й издрънчаха. Около нея се намираше ужасната пустош на Ендовиер.
Бе се провалила и я бяха върнали тук. Нямаше начин да избяга. Бе вкусила от свободата, бе толкова близо до нея, и сега...
Селена изпищя, когато ужасна болка прониза гърба й, предизвестена миг преди това от плющенето на бича. Тя падна на земята, и острите, назъбени камъни разкъсаха коленете й.
— Ставай — изръмжа някой.
От очите й потекоха сълзи, а бичът изплющя отново. Този път щяха да я убият. Болката щеше да я довърши.
Бичът се стовари отново върху нея и мина през плътта й като нож през масло, след което се уви като змия около костта и събори тялото и в отворен предварително гроб.
Селена се събуди с крясък.
— Добре ли си? — попита някой и тя скочи на крака.
Не беше?
— Лош сън рече Каол.
Тя се вторачи в него, а след това огледа стаята около себе си и прокара ръка през косата си, Рифтхолд. Намираше се в Рифтхол. В стъкления замък. Не. В каменния замък под него
Бе подгизнала от пот. Имаше чувството, че белезите на гърба й кървят. Бе и лошо, бе замаяна, сякаш е прекалено малка и прекалено голяма едновременно. Прозорците бяха затворени, но отнякъде долетя течение, което охлади лицето й и донесе странния аромат на рози.
— Лош сън, Селена повтори капитанът на стражата. — Викаше. — Усмихна се неловко. — Мислех, че те убиват.
Селена се протегна и докосна гърба си под нощницата. Напипваше трите големи белега, а и няколко по-малки. Нищо обаче не.
— Бичуваха ме. — Тя поклати глава, за да прогони спомена. — Какво търсиш тук? Още дори не се е съмнало. — Кръстоса ръце и се изчерви.
— Самхейн е. Днес няма да има тренировки, но исках да видя дали ще дойдеш на службата.
— Самхейн? Какво? Днес е Самхейн? Защо никой не ми е казал? Ще има ли пир тази вечер?
Нима бе потънала до такава степен в състезанието, че бе забравила за времето?
— Разбира се — намръщи се той, — но ти не си поканена.
— Има си хас и да бях. Ти ще призоваваш ли мъртвите в тази призрачна нощ, или ще накладеш огън с другарите си?
— Не участвам в такива суеверни безсмислици.
— О, внимавай, невернико — предупреди тя и вдигна ръка във въздуха. — На този ден боговете и мъртвите са най-близо до земята. Могат да чуят всяка неуважителна дума, която изречеш!
— Това е глупав празник, който отбелязва настъпването на зимата
— завъртя очи той. — Кладите са, за да има пепел, която да покрие нивите.
— И жертвоприношение, което умилостивява боговете!
— За да бъдат нивите плодородни.
— Както кажеш — отви се Селена и намести нощницата си. Вонеше на пот.
— Никога не съм те смятал за суеверна — изсумтя той и я последва, след като тя стана от леглото си. — Това не пречи ли на работата ти?
Тя го погледна през рамо и застана на прага на банята.
— Да не вземеш да влезеш с мен?
Каол замръзна и осъзна грешката си. Тя му затръшна вратата под носа.
Когато се изкъпа, Селена го намери в столовата. От косата й капеше вода.
— Нямаш ли си закуска?
— Така и не ми отговори.
— На кое? — Тя седна на масата и си сипа каша. Трябваше й лъжичка. Направо три лъжички — захар, малко топъл крем и...
— Ще отидеш ли на служба?
— Значи на служба мога да ида, а на пира не! — Тя започна да яде кашата.
— Нямаме право да потискаме религията на който и да е било.
— А пирът е?
— Показно разхищение.
— Виждам — тя хапна още една лъжица. Обожаваше овесена каша!