— Е? Ще ходиш ли? Ако да, трябва да тръгваме скоро.
— Не — отвърна тя.
— Според суеверията, които очевидно споделяш, боговете могат да се разгневят от това. А и подозирам, че денят на мъртвите трябва да е специален за един асасин.
— Почитам го по свой начин — направи физиономия тя. Мога и да направя едно-две жертвоприношения.
Той се изправи и потупа дръжката на меча си.
— Ще те помоля да се държиш прилично, докато ме няма.
Не се обличай твърде шикозно, тъй като Бруло ми каза, че следобед имате тренировки. Изпитанието е утре.
— Пак? Нямаше ли такова преди три дни? — простена тя. Последното изпитание бе да мятат копие от кон. Китката още я болеше.
Той обаче не каза нищо повече и скоро покоите й притихнаха. И макар да се опита да го забрави, звукът от бича продължаваше да ехти в ушите й.
Щастлив от това, че службата най-после е приключила, Дориан Хавилиард се разхождаше сам из коридорите на замъка. Религията не го разчувстваше и не му звучеше убедително. След няколко часа дуднене на молитви под нос имаше нужда да остане сам, на спокойствие и на чист въздух.
Въздъхна през зъби и започна да масажира слепоочието си, след което се отправи към градината. Мина покрай група придворни дами, всяка от които му направи реверанс и започна да се кикоти иззад ветрилото си. Майка му бе използвала церемонията, за да му посочи всички подходящи момичета. Бе изкарал цялата служба в опит да не закрещи като луд от досада.
Дориан зави покрай един храст и едва не се блъсна във фигура, облечена в синьо-зелено кадифе. Бе в цвета на планинско езеро с оттенък на бисер. Освен това роклята бе излязла от мода преди около стотина години.
Погледът му се вдигна към лицето на фигурата и принцът се усмихна.
— Здравейте, лейди Лилиан — каза той и се поклони, а после се обърна към спътниците й. — Принцеса Нехемия, капитан Уестфол. Дориан отново огледа роклята на асасина. Спускаше се по тялото й като река и я правеше да изглежда доста привлекателна.
— Изглеждате облечена като за празника.
Селена се намръщи.
— Слугините на лейди Лилиан бяха на служба, когато тя трябваше да се облече — рече Каол, — не намерихме нищо друго.
Разбира се. Корсетите си бяха истински лабиринт. Сама жена не можеше да си ги сложи.
— Простете, принце — излая Селена. Бе се изчервила от яд, а очите й светеха заплашително. — Наистина съжалявам, че дрехите ми не отговарят на вкуса Ви.
— Не, не — отвърна нервно той и погледна към краката й. Бяха в червени обувки, напомнящи зимни боровинки, подали се от храстите. — Изглеждаш много добре. Просто малко не на място. Няколко века не на място, ако трябваше да бъде точен.
Тя го погледна възмутено. Той се обърна към Нехемия.
— Простете — рече й на най-добрия си ейлвийски, който за жалост не бе особено добър. — Как сте?
Очите й блеснаха развеселено от неправилното му произношение, но кимна в знак, че е оценила усилията му.
— Добре съм, Ваше Височество — отвърна му на неговия език. Вниманието на Дориан се насочи към двамата й стражи, които се криеха в храстите наблизо и наблюдаваха. Кръвта забушува във вените му.
От няколко седмици херцог Перингтън настояваше в Ейлве да бъдат изпратени още войски, които да смажат бунта, така че никой повече да не оспори властта на Адарлан. Вчера херцогът бе излязъл с нов план — да се изпратят още легиони, а Нехемия да бъде задържана тук, за да предотвратят ответен удар от бунтовниците. Нежелаещ да влиза в ролята на похитител, Дориан бе прекарал няколко часа във възражения срещу този план. Но макар няколко благородници да споделяха неодобрението му, мнозинството смятаха, че стратегията на херцога е отлична. Въпреки това Дориан ги бе убедил да изчакат завръщането на баща му. Това щеше да му даде време да спечели на своя страна някои от поддръжниците на херцога.
Сега обаче не можа да срещне погледа на принцесата. Ако не беше престолонаследник, щеше да я предупреди какво й готвят. Но ако Нехемия си тръгнеше преди уречения момент, херцогът щеше да разбере кой й е обадил плана му и да съобщи на баща му.
Отношенията между Дориан и краля и без това бяха лоши. Не му трябваше да го обявяват за симпатизант на бунтовниците.
— Ще присъствате ли на пиршеството довечера? — попита Дориан принцесата, като си наложи да запази неутрално изражение, докато разговаря с нея.
— Ти ще ходиш ли? — обърна се Нехемия към Селена.
Селена й се усмихна по начин, който предвещаваше големи неприятности.
— За жалост, имам други планове. Нали така, Ваше Височество?
Тя дори не си направи труда да прикрие раздразнението си.