— Твоята така наречена вълконска математика не изглежда способна да предвижда такива сериозни въздействия върху континуума. Защо просто не признаеш, че си се доверила на интуицията си?
Сара прехапа устни. Нямаше да достави на Нис удоволствието да се ядоса.
— Покажи ми тензора — кратко нареди тя. — И схем… графика… която да включва и трите гравитационни кладенеца.
Холографското създание успя да изрази сарказъм с покорен поклон.
— Както желаеш.
Пред нея оживя кубичен дисплей, широк два метра и много по-жив от двуизмерните и неподвижни начертани на хартия диаграми, с които беше свикнала.
По средата му кипеше сияеща маса, която представляваше Измунути, огнено кълбо, излъчващо гневни багри. Пипалата на кървавата му корона се развяваха като коса на Медуза и се протягаха извън границите на която и да е нормална слънчева система. Но тези тънки нишки бързо потъваха в нов въртоп. През последните няколко мидури нещо беше довело звездата до невероятен пристъп на ярост. Неочаквани циклони изстрелваха нагоре струи гъста плазма, които се разтваряха като фунии на торнадо надалеч в космоса.
„И ние ще минем през някои от най-ужасните“, помисли си Сара.
Колко странно, че тези страшни катаклизми можеха да се дължат на пси-активен камък, потънал в земята на родния Джиджо. И все пак Сара бе убедена, че всичко това по някакъв начин е предизвикано от Светото яйце.
Вече полупотънала в тази буря, на дисплея се виждаше зелена точка, носеща се с отчаяна скорост към Измунути и насочена под ъгъл в хиперболична орбита, обозначена с линия, която описваше остър завой покрай гигантската звезда. В едната посока тънката черта водеше обратно към Джиджо, откъдето преди два изтощителни дни беше започнал опитът за бягство на „Стрийкър“ — сред камари древни останки, вдигнати от океанското дъно, събудени за последен величествен полет в космоса.
Една по една, всички тези примамки бяха загинали, изостанали или заловени от вражеските задържащи кутии. Накрая бе останал само „Стрийкър“, устремен към убежището на ураганната Измунути.
Що се отнасяше до другата посока… Данните от уредите бяха помогнали на Нис да изчисли вероятната им крайна точка. Очевидно Джилиън Баскин беше наредила да променят курса, за да се възползват от гравитационна прашка край звездата, която щеше да изстреля „Стрийкър“ по посока на галактическия североизток.
Сара мъчително преглътна. Това бе нейна идея. Но колкото повече време изтичаше, толкова по-неуверена се чувстваше.
— Новата точка на прехвърляне не изглежда много стабилна — отбеляза тя, след като проследи разчетената траектория на кораба до горния ляв ъгъл на холодисплея. Там се виждаше плътна мрежа от извити линии, минаващи през празен наглед участък от междузвездния космос.
Мониторът автоматично реагира и увеличи тази зона. Редове от светещи символи описваха местната хиперпространствена матрица.
Сара беше предвидила това — събуждането на нещо древно. Нещо вълшебно. За кратко това бе изглеждало тъкмо онова чудо, от което имаха нужда. Дар от Светото яйце. Път за бягство от ужасен капан.
Но когато проучи аналитичните профили, тя заключи, че в крайна сметка космосът не е чак толкова добронамерен.
— Наистина има нишки, които водят до други пространствено-времеви точки. Но те изглеждат доста… оскъдни.
— Е, какво може да се очаква от възел, който е само на няколко часа? Възел, съвсем наскоро събуден от сила, която никой от нас не е в състояние да проумее?
След кратко мълчание Нис продължи:
— Повечето от нишките, извеждащи от този възел, все още са в порядъка на Планкова ширина. Някои обещаващи маршрути като че ли се сливат и след няколко седмици навярно ще са безопасни за космически кораб. Разбира се, това не ни върши работа.
Сара кимна. Преследващият ги джофурски боен кораб едва ли щеше да даде на „Стрийкър“ толкова много време. Могъщият „Полкджхи“ вече беше изоставил наниза от заловени примамки, за да насочи цялото си внимание към действителната си цел и окъпваше земянитския съд със светлината на търсещите си лъчи.
— Тогава какво се надява да постигне Джилиън Баскин, като се насочва към безполезна…
Тя запремигва, сякаш я бяха ударили в гърдите.
— О, разбирам.
Сара отстъпи назад и дисплеят възвърна нормалния си мащаб. В отсрещния ъгъл, на два метра от нея, плътни заоблени линии обозначаваха пространствените модели на друга точка на прехвърляне. Познатата, надеждна точка, използвана през последните две хилядолетия от всички тайно-кораби. Единственият кратък път към или извън този район от Галактика четвърта.