Приятно четене.
Цивилизацията
Развръзка
Моретата на Хурмуфта са по-солени от джиджоските.
Ветровете не са постоянни, а духат на странно ритмични повеи и правят плаването трудно и опасно.
Разбира се, докато схванеш ритъма. После придобиваш усет за вълнообразното темпо и чувстваш всеки следващ пристъп. Можеш с лека ръка на руля да използваш бриза и да надуваш платната, докато завиваш толкова рязко, че рейките да докосват гребените на вълните!
Първия път, когато го направих, Дор-хинуф изпищя така, сякаш от бездните е изплувала самата Смърт, за да й изреве Песента на привикването. Когато подгизнали от глава до пети се върнахме на новия док, тя ужасно трепереше и си помислих, че наистина съм прекалил.
Божичко, колко грешах! В момента, в който влязохме в малката си крайморска хута, Дор-хинуф ми се нахвърли и двамата се любихме цели три мидури! После шиповете ме боляха в продължение на няколко дни.
(Скоро разбрах, че цивилизованите хууни рядко изпитват сексуална страст, стимулирана от емоционално преживяване! На Джиджо това беше част от ежедневния живот и уравновесяваше вродената хуунска предпазливост. Но нашите звездни роднини водят толкова уседнал живот, че освен по време на явяващото се веднъж годишно разгонване, изобщо не помислят за секс! За щастие Дор-хинуф се влюби в този нов подход така, както урсите са влюбени в лавата.)
Уви, като че ли ни остава все по-малко време за романтични пътешествия. Ставаме все по-заети, колкото по-нашироко се разпространява вестта по високото плато — където от хиляда години хуунските селища се гушат далеч от шума на прибоя и приливите. След цялото това време предполагам, че се е натрупало много негодувание. Или пък е свързано с разтърсването на Петте галактики. Така или иначе, много хууни — особено от по-младото поколение — проявяват желание да променят живота си. Нещо, на което нашите гутхатски патрони изобщо не са ни учили.
Ежедневно пристигат групи, които долитат до нашата къщичка на пустия бряг и излизат от гравитоколите си, за да погледат към сияйната лагуна, нервни от близостта до толкова много вода, явно запомнили зазубрения урок от детството си — че океаните са опасни.
Разбира се, всеки хуунски счетоводител също знае, че рискът може да е оправдан, ако ползата е по-голяма от потенциалната загуба.
Нужна е само една обиколка из ветровития залив, за да убедим повечето от тях.
Някои неща си струват да се изложиш на малко опасност.
С деловите подробности се занимава тъст ми. Туафу-ануф напусна Института по миграция, за да ръководи малкия ни курорт, да посреща инвеститори, да урежда екологичните разрешения и да наема колкото може повече крайбрежна земя, преди и други хууни да са осъзнали действителната й стойност. Той все още смята цялото предприятие за малко безумно и изобщо не иска да се качи на платноходка. Но всеки път, щом старецът се задълбочи в сметките, аз го чувам доволно да умблира.
Коя е любимата му песен днес ли? „Какво ще правим с пияния моряк“!
Малко ме безпокои фактът, че нито натрапчивите образи на Мелвил, нито джиджоската морска поезия на Фхуун-дау не оказват такова въздействие върху Туафу-ануф, колкото няколко неприлични земянитски песнички. Таванските греди закънтяват, когато стигне до грубата част за бръсненето на корема на пияницата с ръждясал бръснач.
Кой би могъл да си представи?
Напоследък съм толкова зает — да давам уроци по ветроходство и да строя лодки почти без никакви материали, — че нямам време за литературни занимания. Този мой дневник лежи неотварян в продължение на много ядури. Предполагам, че детските ми амбиции да стана прочут писател ще трябва да почакат. Навярно до някой друг живот.
Всъщност открих по-успешен начин да въздействам на другите хууни. Да им нося малко щастие. Да променя репутацията им на стиснати, кисели счетоводители. И навярно да ги направя по-добри съседи.
На Джиджо всички други раси обичаха хууните! Надявам се, че това ще се случи и тук. Сред звездните пътища на цивилизацията.
Така или иначе, литературното възраждане вече е в добри ръце. Или по-скоро в добри очни стълбчета.
Хък прие половината от възложената й роля.
— Ще имам бебета — съобщи тя. — Ако вие, приятели, намерите хуунски бавачки. В крайна сметка самата аз съм отгледана от хууни и вижте каква съм станала!
Бих й отговорил като някога. Но без Клещовръх и Ур-ронн вече не е същото. Във всеки случай сега съм женен. Скоро ще ставам баща. Време е да се науча на малко тактичност.