Престоят в невероятно ледената вода определено го беше запазил. И все пак екипажът на „Стрийкър“ трябваше да извърши чудеса, за да съживи десетки от тези останки за последно пътуване. От тази гледна точка забележката на Рети не беше справедлива.
„Тук има въздух — помисли си Дуер. — И машина, изхвърляща тесто, което можем да ядем… почти. Успяхме да се спасим от смъртта. Засега.“
Не че положението им го изпълваше с възторг. Но след всички рисковани бягства през последните няколко дни Дуер просто се радваше, че все още е жив.
Разбира се, Рети гледаше на нещата по свой собствен, уникален начин. В крайна сметка тя бе водила много по-тежък живот от него.
— „аз“ подушил всяко ъгълче на тоз стар кораб — извряка тъничко гласче на англически със съскащ акцент и триумфални нотки. — няма следи от метални чудовища, никакви! ние уплашили всички им!
Собственикът на гласа препускаше из контролната зала на четири миниатюрни копита — четириного с тънки кентавровидни ръце и гъвкава змиевидна шия. Гордо вдигнал глава, мъничкият „аз“ с тропот се приближи до Рети и се пъхна в торбичката на колана й. Двамата се наричаха един друг „съпруг“ и „съпруга“, междувидов брак, който имаше известен смисъл за другите джиджойци, но би поразил който и да е гражданин на Цивилизацията на Петте галактики. Словоохотливият мъжки урс и мръсното човешко момиче представляваха странна двойка.
Дуер поклати глава.
— Онези роботи не си тръгнаха заради страшния ни вид. Ние се криехме в килера, уплашени до смърт, забрави ли? — Той сви рамене. — Обзалагам се, че не са претърсили кораба, защото са го помислили за празен.
Ханес Суеси и неговите делфини-инженери бяха съживили почти сто от изхвърлените на подводното гробище древни кораби, за да замаскират бягството на „Стрийкър“ и да дадат на земянитите някакъв шанс срещу непреодолимия джофурски крайцер. Присъствието на Дуер на борда на една от примамките беше резултат от поредица ужасни инциденти. (В момента се предполагаше, че би трябвало да се приземява с балон, пълен с горещ въздух, сред Сивите хълмове на Джиджо в изпълнение на старо задължение, а не да се носи в мрака, далеч от познатата му пустош.)
Но Рети съзнателно се бе оказала тук! Дуер разбираше, че планът да открадне космически кораб трябва да се беше мътил в главата й седмици наред.
— Соковите пръстени ни освободиха, за да могат да преследват делфините! Знаех си, че ще стане така — ликуващо каза момичето. — Сега само трябва да се насочим към Петте галактики. Да стигнем до някое място с много движение, да спрем някой търговски кораб и да сключим сделка. Този стар корпус все трябва да струва нещо. Ти само гледай, Дуер. Срещата ти с мен е най-хубавото нещо, дето ти се е случвало! Ще ми благодариш, когато станеш звезден бог и живееш триста години.
Нейният ентусиазъм го накара да се усмихне. Колко лесно забравяше непосредствените им проблеми! Като например факта, че и тримата са примитивни джиджойци. Дори за Ларк и Сара, блестящите брат и сестра на Дуер, които бяха младши мъдреци на Общностите на шестте раси, щеше да е тежка задача да се научат да пилотират космически кораб. „Но аз съм просто обикновен горянин! С какво опитът ми на ловец ще ни помогне да летим от звезда на звезда?“
Що се отнасяше до отгледаната от дивашка група преждевремски изгнаници Рети, допреди няколко месеца тя дори не умееше да чете.
— Хей, учителю! — извика момичето. — Покажи ни къде сме!
За пода бяха завинтени четири сиви кутии, свързани с кабел с древна контролна колона. Делфините бяха програмирали три от тях да насочват кораба, докато придружава „Стрийкър“. Последната представляваше преносим „съветник“ — говореща машина, дадена на Рети от екипажа на земянитския съд. Беше му я показала по-рано, преди да се появят джофурските роботи.
— Пасивните сензори функционират едва със седем процента от капацитета си — отговори устройството. — Активните сензори са неизползваеми. Поради тези причини изображението ще е извънредно неточно.
Внезапно между Рети и Дуер изскочи картина… един от онези вълшебни холоси, които се движеха и изглеждаха плътни. В единия му долен ъгъл се виждаше огнено кълбо. „Великата Измунути“, със суеверно потръпване осъзна Дуер.