Бях чувал много легенди за хитрите тимбрими, разбира се — звездна раса, мразена от всички консервативни галактяни заради дяволития й характер. Тъкмо тази особеност ги беше накарала да се сприятелят със земянитите, когато този наивен клан за пръв път поел по звездните пътища. Невежеството може да е фатално в тази опасна вселена и Земята сигурно скоро щяла да бъде сполетяна от типичната съдба на вълконите, ако ней били помогнали тимбримите.
„Само че сега Петте галактики са в криза. Могъщи съюзи мъстят за стари обиди. Късметът на Земята и нейните приятели може най-после да се е изчерпал.“
Още преди да срещнат човеците, тимбримите трябва да са знаели, че ще настъпи ден, в който всичките им врагове ще се обединят срещу тях. Това сигурно ги бе изкушило да скрият малка група на някакво уединено място преди война, инцидент или предателство да унищожи основния им расов материал.
Дали бяха решили да поемат по пътя на преждевремците?
Не съм специалист, но от онова, което съм чел, ми се струва невероятно природата на тимбримите да им позволи да се заселят на селски свят като Джиджо, за да поведат спокоен пасторален живот. Едва го бяха постигнали човеците, а те са много по-земни.
Но ако тимбримите не биха могли да се скрият като преждевремци, това не беше невъзможно за любимите им клиенти. За титлалите все още не се знаеше много. Те бяха близо до животинския си корен. На Джиджо можеше в безопасност да бъде оставен малък генетичен източник от частично деволюирани титлалски представители. Всичко това ми се струваше странно. Включително идеята за раса в расата — група недеволюирани нури, скрити сред тях. Пазачи, зорко наблюдаващи с черните си очи за опасност… или възможност.
Като гледах Калнокракия, си спомних разказите на Дуер Куулън — по време на краткия ни престой на борда на този кораб, когато „Стрийкър“ се криеше на морското дъно, — за това как дивият нур все го шпионирал. Поведението му като че ли съчетавало нурско безразсъдство с внимание, достойно за хуун.
Тъпоносото, хищно лице на Калнокракия сякаш изразяваше интелигентна ирония, докато гледаше последните ми редове — точно разсъжденията за природата на титлалите. Покритото му с черна козина тяло силно се сви, поза, която погрешно сметнах за проява на интерес. Почти си представих как ироничното нурско изражение се превръща в красноречиви думи — навярно остроумни забележки или груби обиди за тежкия ми стил.
После във внезапна проява на освободена енергия Калнокракия скочи сред носещите се във въздуха букви, като размахваше чевръстите си предни лапи, разсичаше изреченията и разкривяваше цели абзаци преди изкуственото гравитационно поле на „Стрийкър“ да го върне обратно върху металния под. Той незабавно се завъртя, нададе радостен вой и се приготви за нов скок.
— Не записвай тези промени! — с нетипична припряност извиках на пишещото устройство аз. — Остави целия текст в неизменяем вид!
Командата ми направи втория скок на Калнокракия безрезултатен. Лишени от полуплътността си, сега думите от дневника ми бяха просто холограми, неподдаващи се на физически допир. Нурът безполезно вършееше сред призрачните символи, като надаваше разочарован лай.
Секунди по-късно обаче, Калнокракия отново се настани на дясното ми рамо, докато Хуфу лениво го зяпаше от лявото. Известно време двамата се надуваха, после започнаха да се търкат в гърлото ми, с което ме молеха за умбла.
— Не можете да ме заблудите и за дура — измърморих аз. Но изглежда нямаше какво друго да направя, освен да възстановя щетите и да довърша тази част от дневника, а после да изпълня желанието им.
Правех точно това — пеех за двата нура и стадото от хипнотизирани глейвъри, — когато Ние ме прекъсна със съобщение.
Все още нямам представа защо този презрителен роботски мозък постоянно се намесва по този начин, без предисловие или поздрав, въпреки оплакванията ми, че това противоречи на хуунската природа. И от вихъра въртящи се усукани линии някак си ме заболяват очите. Ифни, достатъчно трудно е да свикна дори само с идеята за говорещи компютри, въпреки че съм чел за тях в класическите творби на Нагата и Еклар. Възможно ли е Ние да има някаква роднинска връзка с Калнокракия? Може би чрез тимбримите? Това си личи по презрението им към любезността и склонността им да те изкарват от равновесие.
— Нося съобщение от мостика — заяви вихрещата се форма. — Макар да смятам, че от това едва ли ще има някаква полза, искат да отведеш горе един-двама от питомците си. Трябва да го направиш незабавно. Един от членовете на екипажа вече идва насам, за да те замести.