Сърцето му едва не направи салтомортале, когато неочаквано рамото му стисна костелива длан, по-голяма от подлакътницата му. Тънките бели пръсти — със смукала накрая — го държаха внимателно, но непреклонно.
Хари се завъртя, за да погледне нагоре към високо, облечено в сребриста роба двуного същество, чиято маса трябва да възлизаше на половин метричен тон. Главата му приличаше на нос на кораб, но докато от двете страни на древния платноход можеше да е нарисувано по едно око, това създание имаше по две, разположени едно над друго. Отдолу изпъкваше плоска челюст, като клин на гръцка трирема.
„Това е… скиано…“ Беше учил за този вид. Никога не бе очаквал да срещне представител на тази раса на улицата, още по-малко да бъде спрян от него.
На широкото рамо на скианото бе кацнало пъстро птицеподобно създание, напомнящо на земен папагал.
— Моля за извинение, че те стреснах, братко — любезно каза гигантът, като изпревари извинението на Хари. Говореше през преводно устройство, което държеше в другата си огромна длан. Устата му не помръдваше и не издаваше звуци. Вместо това от долния му чифт очи проблясваше мека светлина. Устройството я превеждаше в звуци. — Стори ми се, че си се загубил.
Хари поклати глава.
Извинявам се, че ти противореча, о, старши патрон. Загрижеността ти стопля този нищожен клиент. Но аз зная къде отивам. Така че ти благодаря й просто ще прод…
Птицата го прекъсна с подигравателно цвъртене.
— Идиот! Глупак! Не става въпрос за тялото ти. А за душата ти. За душата ти!
Едва тогава Хари осъзна — разговорът се водеше на англически, родният му вълконски език. Той отново погледна към птицата.
Заради строгите изисквания за полет пернатите птицеподобни имаха приблизително еднаква форма, независимо от кой свят с кислородна атмосфера произхождаха. И все пак в този случай категорично нямаше грешка. Това наистина бе папагал. Истински. Като в йо-хо-хо и бутилка ром… което караше скианото да изглежда още по-странно.
„Нещо очите ти не са наред — тъпо си помисли Хари. — Едното трябва да е покрито с превръзка — даже трите! Освен това трябва да имаш дървен крак… и кука, вместо ръка…“
— Наистина, любезни ми маймуне — потвърди думите на папагала бръмчащият глас от преводното устройство. — Душата ти изглежда в опасност. Случайно да си мислил за спасението й?
Хари запремигва. Никога не беше чувал за скиано-проповедник, още по-малко за такъв, който говори на англически и носи със себе си хитра земянитска птица.
— За мен ли говориш? — попита той.
— Да, за теб.
Неошимът не вярваше на ушите си.
— Ама… конкретно за мен ли?
Папагалът ядосано зацвъртя, но очите на скианото като че ли доволно просияха. Устройството издаде весели звуци.
— Най-после някой веднага да схване идеята! Но наистина, не би трябвало да се изненадвам, че представител на твоя благороден род проявява разбиране.
— Хм, благороден род ли? — повтори Хари. Никога не го бяха обвинявали в такова нещо.
— Разбира се. Ти си от Земята! От благословения дом на Мойсей, Иисус, Буда, Мохамед, Типлър и Уаймбърг-Чан! Мястото, където вълконите постигнали разум в очевиден случай на непорочно зачатие, без намеса от страна на която и да е друга раса галактически грешници, а като дар от самия Космос!
Зяпнал от удивление, Хари заотстъпва назад. Но скианото го последва.
— Светът, родил идеята, която завинаги ще промени вселената. Идея, която ти, скъпи ми братко, трябва да ни помогнеш да споделим!
Огромният евангелист се наведе към него. И звуците от преводното устройство, и трескавата светлина в очите му излъчваха пламенна напрегнатост.
— Идеята за Бог, който обича всички! Който смята за важни не само твоята раса или клан, или пък някаква велика абстракция, а всяко отделно същество, способно на самоосъзнаване и усъвършенстване.
Създателят на всичко, обещаващ блаженство, когато идем при него след свършека на света.
Онзи, който предлага спасение, не всеобщо, а на всяка отделна душа.
Хари не можеше да направи нищо друго, освен удивено да запремигва, окончателно онемял.
— Амин! — изкряка папагалът. — Амин и алилуя!
Дневникът на Алвин
За пръв път само аз да присъствам в центъра на събитията. Моите приятели — Ур-ронн, Хък и Клещовръх, — бяха в други части на кораба, където трябваше да се задоволят с изображенията на мониторите. Но аз стоях само на няколко ръце разстояние от доктор Баскин и виждах същото като нея, докато се опитвахме да избягаме от Измунути.
Всичко се случи точно пред очите ми.
Официално, аз бях в заседателната зала, за да се грижа за смрадливите глейвъри. Но тази работа се изчерпваше със задължението от време на време да им давам по шепа от синтетичните топчета, които държах в кесия… и да почиствам след тях. В останалото време можех да наблюдавам, да слушам и да се чудя как ще успея да опиша всичко това в дневника си. Досегашният ми опит — нито детството ми в малко хуунско риболовно пристанище, нито четенето на книги от човешкото минало — не ме бе подготвил за онези мидури на опасност и промяна.