Абстрактното познание бе нещо чудесно. Но в същото време по гърба й пълзяха суеверни тръпки, резултат от възпитанието й като преждевремска дивачка, родена на варварски свят. Земянитският кораб „Стрийкър“ може и да беше преследван беглец — отчаяно криещ се от огромен ловец, многократно по-голям от самия него, — но този управляван от делфини съд все още й изглеждаше божествен и я изпълваше с благоговение. Той носеше много повече маса, отколкото всички дървени сгради на Склона. Докато живееше в дървесната си къща край стенещата воденица, и в най-безумните си мечти не си бе представяла, че съдбата може да я отведе на такова пътуване през периферията на адска звезда.
Особено Измунути — самото й име вдъхваше ужас. За скритите в постоянен страх на Джиджо Шест раси тя означаваше път надолу. Врата, която се отваря само в една посока: към изгнанието.
В продължение на две хиляди години покрай гигантската звезда се бяха промъквали бегълци, търсещи подслон на Джиджо. Първо колесатата раса на г'кеките, отчаяно бягаща от геноцид. После бяха пристигнали треките — спокойни купчини от восъчни пръстени, които се криеха от собствените си тиранични братовчеди, — следвани от кхюини, хууни, урси и човеци. Всички те се бяха заселвали в тясната област между Ръбатите планини и океанския бряг. Всяка вълна новодошли беше потопявала кораба, компютрите и другите си модерни уреди в дълбокото бунище на забравата. Късайки с миналото си, и шестте клана бивши небесни господари се бяха отдали на селски живот и завинаги се бяха отказали от небето.
Докато Цивилизацията на Петте галактики най-после не се бе натъкнала на тази общност от несретници.
Рано или късно този ден трябваше да настъпи — така твърдяха Свещените свитъци. Никоя група от нарушители не можеше вечно да се крие. Не и в космос, изследван в продължение на милиард години, в който планети като Джиджо обикновено се обявяваха за угарни и се оставяха да се възстановят. И все пак мъдреците на Общностите на Джиджо се бяха надявали на повече време.
Време да се подготвят. Да се пречистят. Да потърсят изкупление. Да забравят галактическите ужаси, довели до това им бягство.
Свитъците предричаха, че ще пристигнат царствени магистрати от Галактическия институт по миграциите, за да съдят потомците на нарушителите. Но вместо това през тази съдбоносна година булото на Джиджо бяха разкъсали космически кораби, които носеха няколко вида престъпници. Първо генни пирати, после измамни убийци и накрая група земянитски бегълци, още по-злощастни от предците на Сара.
„Някога мечтаех да пътувам с космически кораб — загледана в плазмената буря навън, си помисли тя. — Но никога не съм си представяла такова нещо — да бягам заедно с делфини през огнена нощ, преследвана от боен кораб, пълен с яростни джофури.“
Напомнящи на риби братовчеди на човеците, гонени из космоса от егоистични братовчеди на треките.
Съвпадението надхвърляше въображението й.
Мислите й бяха прекъснати от англически думи, изречени от глас, който винаги дразнеше Сара със сардоничността си.
— Изчислих хиперпространствения тензор, о, висши мъдрец. Изглежда си била права в предишната си преценка. Тайнственият лъч, преди време излъчен от Джиджо, не само предизвика изригвания от тази гигантска звезда. Той доведе и до изменения в състоянието на един древен възел на измерения, който лежеше заспал само на половин миктаар оттук.
Сара мислено си преведе думите на езика от архаичните текстове, с който бе свикнала.
Половин миктаар. В плоското пространство това отговаряше приблизително на една двайсета от светлинна година.
Наистина близо.
— Значи лъчът е активирал стара точка на прехвърляне — кимна тя. — Знаех си.
— Твоята проницателност щеше да е още по-впечетляваща, ако разбирах методите ти. Човеците са известни със способността си да правят щастливи предположения.
Сара се извърна от огнената гледка навън. Кабинетът, който й бяха дали, приличаше на палат — той бе по-просторен от зала за приеми в кхюинска люпилня и имаше безброй устройства, които познаваше само от книги с двувековна давност. Преди апартаментът беше принадлежал на човек на име Игнасио Мец, специалист по генетично ъплифтиране на делфини, убит по време на един от предишните ужасни сблъсъци на „Стрийкър“, истински учен, а не дивак с академични претенции като нея.
И все пак тя бе тук — уплашена, ужасена… и в същото време горда, че е първият жител на Джиджо, завърнал се в космоса.
От пулта на бюрото към нея се приближи синьо петно — течна, вълнообразно движеща се форма, която й се струваше също толкова обидна, колкото и излъчваният от нея глас.