Никога томболите не стигаха за повече. Отначало Аурелиано Втори заемаше три дни от седмицата, заключен в някогашното си писалище на скотовъдец, да рисува билет подир билет, да оцветява с известно изящество една червена кравичка, едно зелено прасенце, или няколко сини кокошчици, според разиграваното животно, и извайваше с добро подражание на печатни букви името, което се видя добро на Петра Котес, за да кръсти търговията:
Томболи на божието провидение. Но с време взе да се чувствува тъй уморен, след като е изрисувал по две хиляди билета седмично, че поръча да направят животните, името и номерата на каучукови печати и тогава работата се сведе да ги навлажнява върху разноцветни възглавнички. През последните години им хрумна да заменят номерата с гатанки, така че наградата да се разпределя между всички, които ги отгатват, но системата се оказа толкова сложна и се поддаваше на толкова подозрения, че се отказаха при втория опит.