След два месеца Амаранта-Урсула потегли за Брюксел. Аурелиано Втори й даде не само парите от извънредната томбола, но и тия, които бе смогнал да спести предните месеци, и съвсем оскъдните пари, които получи от продажбата на пианолата, клавесина и други партакеши, изпаднали в немилост. Според неговите пресмятания този паричен запас щял да й стигне за учението, така че оставаше нерешен само въпросът за цената на обратния билет. Фернанда се противопоставяше на пътуването до последния миг, възмутена от мисълта, че Брюксел е тъй близо до пагубния Париж, но се успокои с едно писмо, което отец Анхел й даде до някакъв пансион за млади католички, обслужван от монахини, където Амаранта-Урсула обеща да живее до края на учението. Освен това енорийският свещеник издействува тя да пътува под грижите на група францисканки, отиващи за Толедо, където се надяваха да намерят доверени хора и да я пратят в Белгия. Докато напредваше прибързаната преписка, която направи възможно това съгласуване, Аурелиано Втори, подпомаган от Петра Котес, се зае с багажа на Амаранта-Урсула. Вечерта, когато приготвиха един от сватбените сандъци на Фернанда, нещата бяха толкова добре разположени, че ученичката знаеше наизуст кои са костюмите и плюшените папуци, с които трябва да извърши прекосяването на Атлантика, и палтото от синьо сукно с медни копчета, и обувките от щавена козя кожа, с които трябва да слезе на сухо. Знаеше също тъй как трябва да върви, за да не падне във водата, когато се качва на борда по наклонените дъски, че нито за миг не трябва да се отделя от монахините, нито пък да излиза от каютата, освен за да яде, и че по никакъв повод не трябва да отговаря на въпросите, които непознати от кой да е пол й зададат в открито море. Носеше стъкълце с капки против морска болест и тетрадка, изписана собственоръчно от отец Анхел с шест молитви за предотвратяване на бурята. Фернанда й измайстори широк брезентов колан, за да си пазела парите, и й посочи как да го носи, прилепнал към тялото, тъй че да не трябва да го сваля дори за спане. Понечи да й подари златното пукало, измито в белина и обеззаразено в спирт, но Амаранта-Урсула го отхвърли от страх да не й се подиграват съученичките. Подир няколко месеца, в смъртния си час, Аурелиано Втори щеше да си я спомня, както я видя за последен път, мъчейки се да смъкне, без да й се удаде, прашното стъкло на второкласния вагон, за да изслуша последните заръки на Фернанда. Носеше костюм от розова коприна с китка изкуствени градински теменуги в лявата петелка, обувки от щавена козя кожа с катарама и нисък ток и ярко лъскави чорапи с ластици върху прасците. Тялото й беше дребно, косата пусната и очите й живи като на Урсула на нейната възраст и начинът, по който се прощаваше, без да плаче, но и, без да се усмихне, разкриваше същата коравина в характера. Вървейки до вагона, който се засилваше, и повел Фернанда за ръка да не би да се препъне, Аурелиано Втори едва можа да отвърне на поздрава й с махване на ръката, когато дъщеря му прати една целувка с върха на пръстите. Съпрузите останаха неподвижни под палещото слънце и гледаха как влакът се смесва с черната точка на кръгозора и бяха се уловили за ръка за пръв път от деня на сватбата.
На девети август, преди да се получи първото писмо от Брюксел, Хосе-Аркадио Втори разговаряше с Аурелиано в стаята на Мелкиадес и току рече:
— Винаги помни, че бяха повече от три хиляди, и че ги хвърлиха в морето.
После падна ничком върху пергаментите и умря с отворени очи. В същия миг в леглото на Фернанда неговият брат-близнак стигна до края на проточилото се и ужасно мъченичество с железните раци, които проядоха гърлото му. Преди седмица се беше върнал в къщи без глас, без дъх и почти само кости, със сандъците си на бездомник и акордеона си на непрокопсаник, за да изпълни обещанието да умре при съпругата. Петра Котес му помогна да прибере дрехите си и го изпрати, без да пророни нито сълза, но забрави да му даде лачените обувки, които искаше да носи в ковчега. И щом узна, че е умрял, тя се облече в черно, зави чепиците с вестник и поиска разрешение от Фернанда да види трупа. Фернанда не я остави да прекрачи прага.
— Поставете се на мое място — замоли Петра Котес. — Представете си колко ще съм го обичала, за да понасям това унижение.
— Няма унижение, което да не заслужава една безпътница — отвърна Фернанда. — Тъй че чакайте да умре някой друг от многото, за да му сложите тия чепици.
В изпълнение на своето обещание Санта София де ла Пиедад закла с кухненски нож трупа на Хосе-Аркадио Втори, за да се увери, че няма да го заровят жив. Телата бяха поставени в еднакви ковчези и там видяха, че отново ставаха съвсем еднакви в смъртта, както бяха до юношеството. Старите веселбарски приятели на Аурелиано Втори поставиха върху ковчега му венец, на който имаше морава лента с надпис: Дръпнете се крави че животът е кратък. Фернанда се възмути толкова много от тази непочтителност, че нареди да хвърлят венеца на боклука. В бутаницата на последния час тъжните добри пияници, които го изнесоха от къщата, объркаха ковчезите и ги заровиха в разменени гробове.