Отец Никанор Рейна27, когото дон Аполинар Москоте доведе от тресавището, за да отслужи сватбата, беше закален от неблагодарността на своето занятие старец. Имаше тъжна кожа, само върху едни кости, подчертан и кръгъл корем и изражение на стар ангел с повече невинност, отколкото доброта. Намерението му беше след сватбата да се завърне в енорията, но се уплаши от коравосърдечието на жителите на Макондо, които благоденствуваха в блудство, подвластни на безбрачното съжителство, без да кръщават отрочетата, нито пък да осветяват празниците. Помисли, че никоя друга земя не се нуждае толкова от семето божие, и реши да остане още седмица, за да похристиянчи обрязани и езичници, да узакони безпътно съжителствуващи и да миропомаже умиращи. Ала никой не му обърна внимание. Отговаряха му, че от дълги години я карали без поп, че си оправяли душевните вземания-давания направо с господа-бога и че били изгубили злостта на смъртния грях. Уморен да проповядва в пустиня, отец Никанор намисли да почне строежа на храм, най-големия в света, със светци в естествен размер и цветни стъкла по стените, та да дойдат люде чак от Рим да почетат бога насред неблагочестивието. Ходеше навред да моли подаяния е един меден поднос. Даваха му много, но той искаше още по-много, защото храмът трябваше да има камбана, чийто вопъл да изкарва удавниците на повърхността. От толкова молби изгуби глас. Костите му започнаха да се изпълват с шумове. Една събота, без да е събрал дори стойността на вратите, той се остави да бъде объркан от отчаянието. Скалъпи някакъв олтар на площада и в неделя обиколи селището с една камбанка, както по време на безсънието, и свика хората на богослужение на открито. Мнозина отидоха от любопитство. Други от носталгия. Други пък, за да не би господ да вземе за лично оскърбление неуважението към неговия посредник. Тъй че в осем часа сутринта половината селище беше на площада, където отец Никанор изпя евангелията с продран от умоляванията глас. Накрая, когато надошлите взеха да се разотиват, той вдигна ръце е знак за внимание.
— Момент — каза той. — Сега ще присъствуваме на едно неопровержимо доказателство за безкрайната божия мощ.
Момчето, което беше помагало в литургията, му донесе чаша гъст димящ шоколад и той го изпи на един дъх. След туй обърса устни с носната кърпа, която измъкна от ръкава, протегна ръце и затвори очи. Тогава отец Никанор се повдигна дванайсет сантиметра над равнището на земята. Това беше един убедителен способ. Дни наред той ходеше сред къщите и повтаряше доказателството в левитацията28 посредством шоколадовия подтик, а помощникът му събираше толкова много пари в един чувал, че за по-малко от месец отецът почна строежа на храма. Никой не се усъмни в божествения произход на онагледяването, освен Хосе-Аркадио Буендия, който невъзмутимо огледа хорската навалица, събрала се една сутрин около кестена, за да присъствува още веднъж на разкритието. Той едва-едва се попротегна върху пейчицата и сви рамене, когато отец Никанор започна да се вдига над земята заедно със стола, на който седеше.
— Нос est simplicissimum — каза Хосе-Аркадио Буендия, — homo iste statum quartum materiae invenit.29
Отец Никанор вдигна ръка и в същото време четирите крака на стола стъпиха върху земята.
— Nego — рече той. — Factum hoc existentiam Dei probat sine dubio.30
Така се узна, че дяволският жаргон на Хосе-Аркадио Буендия е латински език. Отец Никанор използва обстоятелството, че е единственият човек, който-може да се свърже с него, за да се опита да вдъхне вярата Христова в объркания му мозък. Всеки подиробед той сядаше до кестена и проповядваше на латински, но Хосе-Аркадио Буендия се заинати да не допусне риторични криволици, нито пък шоколадени превъплъщения и изиска като единствено доказателство дагеротипна снимка на господа-бога. Тогава отец Никанор му занесе медальони и щампи, даже едно копие от кърпата на Вероника31, но Хосе-Аркадио Буендия ги отхвърли като занаятчийски изделия без научна обоснованост. Беше толкова опърничав, че отец Никанор се отказа от намеренията си да го евангелизира и продължи да го посещава от човеколюбиви чувства. Но тъкмо тогава Хосе-Аркадио Буендия мина в настъпление и се опита да прекърши вярата на попа с рационалистически шашми. Веднъж, когато отец Никанор донесе при кестена дъска и кутия с пулове, за да го покани да играят на китайски дами32, Хосе-Аркадио Буендия не прие, защото, както каза, никога не можал да проумее смисъла на едно стълкновение между двама противници, щом те са съгласни относно ръководните начала. Отец Никанор, който никога не бе разглеждал играта на китайски дами по тоя начин, вече не можа да играе. Все по-учуден от бистрия ум на Хосе-Аркадио Буендия, той го запита как е възможно да го държат вързан о едно дърво.
28
В спиритическата практика, повдигане на човешкото тяло без докосване, под влияние на окултните сили.
29
Това е съвсем просто — каза Хосе-Аркадио Буендия, — този човек е открил четвъртото състояние на материята. (лат.)
30
— Не съм съгласен — рече той. — Този факт потвърждава без съмнение божието съществуване. (лат.)
31
Според преданието еврейката Вероника, после провъзгласена за светица от католическата църква, по пътя за Голгота избърсала лицето на Исус с бяла ленена кърпа, върху която останал отпечатан ликът божи.
32
Много разпространена салонна игра, подобна на „Не се сърди, човече“; играе се върху шестолъчна звезда със стъклени топчета, които трябва да се прехвърлят в полето на противника.