— Нос est simplicissimum33 — отговори той. — Защото съм луд.
Оттогава, загрижен за собствената си вяра, попът вече не го навести и се отдаде изцяло на задачата да ускори съграждането на храма. Ребека почувствува, че надеждата възкръсва. Нейното бъдеще беше насочено към завършването на строежа, откак една неделя отец Никанор обядва в къщата и цялото семейство, насядало край масата, говори за тържествеността и блясъка, които ще имат религиозните тържества, щом се изградял храмът.
— Най-блажена ще е Ребека — каза Амаранта, и тъй като Ребека не разбра какво иска да й каже, тя обясни с невинна усмивка:
— Ще ти се падне да откриеш черквата с твоята сватба.
Ребека се постара да изпревари всякакви одумки. Както вървеше строежът, храмът нямаше да бъде завършен до десет години. Отец Никанор не се съгласи — растящата щедрост на богомолците позволявала да се правят по-оптимистични изчисления. Пред глухото възмущение на Ребека, която не можа да довърши обеда, Урсула приветствува мисълта на Амаранта и спомогна със значителен принос да ускорят работите. Отец Никанор сметна, че с още една помощ като тая храмът ще бъде готов подир три години. Оттогава насетне Ребека дума не продума на Амаранта, убедена, че начинанието й не бе толкова невинно, колкото тя съумя да го представи.
— Това беше най-безобидното, което можех да сторя — отвърна й Амаранта в свирепата препирня още същата вечер. — Така няма да се наложи да те убивам в близките три години.
Ребека прие предизвикателството.
Когато Пиетро Креспи научи за новата отсрочка, преживя разочарование, ала Ребека му даде окончателно доказателство за преданост.
— Ще избягам, когато ти наредиш — каза му тя. Пиетро Креспи обаче не беше по приключенията. Липсваше му поривистият характер на неговата годеница и почиташе дадената дума като капитал, който не може да се прахосва. Тогава Ребека прибягна към по-дръзки прийоми. Някакъв тайнствен вятър духваше лампите в гостната и Урсула заварваше годениците да се целуват на тъмно. Пиетро Креспи й даваше замаяни обяснения за лошото качество на съвременните катранени лампи и дори помагаше да се прокарат в стаята по-сигурни системи за осветление. Ала отново горивото нещо отказваше или фитилите заяждаха и Урсула намираше Ребека седнала върху колената на годеника. Накрая вече не приемаше никакви обяснения. Възложи на индианката да отговаря за пекарната и седна в един стол-люлка да надзирава свиждането на годениците, решена да не се остави да бъде разгромена от хитрини, които бяха остарели още в нейните младини.
— Горката мама — казваше Ребека с подигравателно възмущение, като гледаше Урсула да се прозява в дрямката на свижданията. — Когато умре, грешната й душа ще тръгне да скита с тоя стол.
След тримесечна надзиравана любов Пиетро Креспи, отегчен от бавността на строежа, който обикаляше да наглежда всеки ден, реши да даде на отец Никанор парите, нужни да довърши храма. Амаранта не изгуби търпение. Докато разговаряше с приятелките, които всеки подиробед идваха на везмо или плетиво в пруста, тя се мъчеше да измисли нови увъртания. Една грешка в пресмятането провали хитростта, която тя смяташе за най-успешна: да махне топчетата нафталин, които Ребека бе сложила в булчинската си рокля, преди да я прибере в скрина на спалнята. Направи го, когато оставаше по-малко от два месеца до привършването на храма. Но Ребека беше толкова нетърпелива от близостта на сватбата, че поиска да приготви роклята по-отдалече, отколкото бе предвидила Амаранта. Когато отвори скрина и разви първо хартиите и после предпазното платно, тя намери атлаза на роклята и плетката на булото и дори венеца от портокалови цветчета, превърнати на прах от молците. Макар да беше уверена, че е сложила в обвивката две шепи нафталинови топчета, нещастието изглеждаше толкова случайно, че тя не посмя да обвини Амаранта. Оставаше по-малко от месец до сватбата, но Ампаро Москоте се нае за една седмица да ушие нова рокля. В онова дъждовно пладне, когато Ампаро, обвита в тензухена пенливост, влезе в къщата, за да направи на Ребека последна проба на роклята, Амаранта почувствува, че й прималява. Изгуби глас и струйка ледена пот се спусна по вдлъбнатината на гръбначния й стълб. Дълги месеци тя бе треперила от ужас в очакване на онзи час, защото, ако не измислеше окончателното препятствие за сватбата на Ребека, беше убедена, че в крайна сметка, когато пропаднат всички средства на нейното въображение, ще има смелостта да я отрови. Следобеда, докато Ребека се задавяше от горещина в атлазената броня, която Ампаро Москоте сглобяваше по тялото й с хиляди топлийки и безкрайно търпение, Амаранта неколкократно обърка бодовете на ръкоделието и си убоде пръста с иглата, но реши с ужасяваща студенина, че датата ще бъде последният петък преди сватбата, а начинът струя лауданум34 в кафето.